а и ако позволиш - две малки забележки, едната по формата, другата по съдържанието
1-ако небето е синьо /говорим за дневното небе/ понякога е трудно да видиш звезди, точно толкова колкото и ако е облачно , вижда се обикновено само една звезда
2-опитай да повярваш на себе си, не на друг, на себе си

с твоята забележка 1 - ме подсети за нещо...

независимо дали е дневно или нощно небето...звездата трябва да е само ЕДНА, т.е аз , нали ?
и трябва да е най-ярка, и заслепяваща, и никоя друга да не може да й се "премери" :)
... твърде "идеална картинка" ?!? ...

и двете ми забележки са уместни, ще ти стане ясно някой хубав ден...

на нощното небе не се вижда само една звезда, струва ми се, не говоря иносказателно, а буквално или вече те е прихванал синдрома на подтекстовото разбиране?
бтв, виждам, че твоята е помръкнала, защо така, Джил? без звезда, само една?

ауу, каква добронамереност... :)
...а ти защо си толкова пристрастна? :)

аз лично съм отегчен от анонимни "добри" намерения...

мерси. но този "хубав ден" аз съм го минала...т.е. разбрала съм. :)

а пък, ако трябва да кажа какво искам - искам някой да НЕ ми казва - кога и как - а да напише нещо - равносилно на моето

~~~

...има нещо в думите ти (буквалните:)) , с което като че ли искаш да ме засегнеш?
или просто се опитваш да "налучкваш" ?

~~~

равносилно ли? какво е равносилно? не смятам че имам да меря нещо с теб, не се мерят неща от различно естество...
ако имаш пред вид равно по сила, не искам да те комплексирам просто...

струва ми се, че само го говориш, но при тебе често се получава думите да са без подплата

...Отдавна преминали -
там край реката...
замръзнала мисъл
и жива вода.
Загубени - някъде,
сред синевата...
очакващи бряг
и искряща следа.
...А мислите тихо
на възел се сплитат,
докосвайки леко
притихнала страст...
И сянка намира
гореща обител...
неказана мисъл...
Май...мисъл на глас...

...;)