След като се самоубия,
вие ще плачете, о,
ще плачете,
но няма да има кой да ви чуе,
каза водата на камъните
и се хвърли от водопада.
А те се разплакаха, о,
разплакаха се,
но имаше кой да ги чуе-
всичките хора всъщност ги чуваха,
но мислеха това за шумът на водата.

Хората никога не разбират,
Хората никога не разбират,
Хората никога.

***
...
Знам за никога и всички, ама....

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

хехе, сладурско е : )

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

Мерси.

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

брей : )
ми виж я каква е фръцла, тая вода, пък : )
или не е?
ами не знам, ама много ми харесва как си го разказала тоя плач, на камъните

Заб.

Горната усмивка е тип насърчителна, а долната е от задоволство:



Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А `Заб.` какво е или на мен ми се спи

Благодаря ти. Знаеш колко много харесвам стиховете ти и колко е важно за мен, че си се обадил.

Поздрави много
С.

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

Разбират хората, разбират...
Браво С.

Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух

вярно е, хората никога, нищо не разбират
те затова са хора:))

а водата все пак ще се върне
нали?
защото иначе
няма да можем да плачем
за нея


Нима думите могат да бъдат дом?

там долу, където водата
целува вода
там долу, където
камъни лежат онемели
там долу
няма място
за човешки души
ожаднели...

Поздрави, Драконче, стихчето ти е Прекрасно!

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...