Всеки от двама ни изневерява.
Знаем го ясно -то се усеща.
Правим го тихо,без шум и без
врява,
вчера и днеска,среща след среща
И се питам:какво ни остава?
Всичко,дето до тука се случи,да
го запратим някак в
забрава,
или пък просто да го заключим
нейде дълбоко,вътре в душите?
А дали въобще ще упеем?
Мили Боже ,та ние горките
даже най-простото не умеем-
да се погледнем прямо в
очите.
И със контакти нови,безкрайни
си лекуваме раните трайни.
Има ли изход от тази спирала,
водеща никъде,тъжна и вяла?

това реторичен въпрос.
някак не обичам.
всъшност никак не обичам.

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Вулкани как се заключват...

...изгарят всичко отвътре...

Тъжно ми стана...от тази спирала.

Защо не мога страха да задгърбя...

Една история мълчана.

Има я, случи се...

Разби света на хиляди парчета.

И всеки от отломките си прави картина.

Глупачета.

Някои парчета от света на всеки останаха у другия,

и картината няма да се получи.

Оказало се,че стоят на кръстопът.
Пред тях имало два пътя.В началото на единия имало
табела.На която пишело Тя,а другия път бил без
табела.
Те стояли доста дълго по средата на кръстопътя.Тя го
помолила да вземат заедно решение какво ще правят
занапред.Кой накъде ще продължи? Но Той не можел да
реши. Тя започнала отново да му говори:за красивите дни,
за трудните моменти,за планината,за пропастта.
Тогава Тя решила,че е по-добре да тръгне сама по своя
път - онзи с табелата - Тя. Той не й се възпротивил.
Напротив.Казал й,че щом Тя така иска - нека така да
бъде.А Тя не знаела на къде води този път,нито дори
дали се пресича някъде с някой от другите пътища или
не.
Все пак Тя вече вярвала в себе си.Тя се запътила към
своята табела.После спряла пред нея и погледнала за
последен път своята любов.
Той стоял все още на кръстопътя и поглеждал ту към
табелата - Тя,ту към пътя без име,ту назад към
пропастта.Поле погледнал и към нея.
Той си останал там.На кръстопътя.
Тя продължила по своя път.

Но Тя се спряла.
Не можела да го остави там, на кръстопътя.
И не защото се страхувала, че ще тръгне към пропастта, не.
Тя знаела, че той е силен.
Но...имало нещо друго.
Той си мислел, че пътищата са два.
Мислел си, че знаел кой е нейният.
Но там, съвсем незабележима, имало една малка пътечка. Почти скрита в храсталаци, виеща се незнайно как, отиваща незнайно къде.
Тя знаела за тази пътечка. Веднъж, в един сън, бяха и я показали.
Но...Тя не беше сигурна, сънищата са си сънища...
Понякога толкова абсурдни.
Нелепо беше да му разкаже за този сън, и Тя не го направи докато бяха заедно, защото...ами защото беше един много абсурден сън.
В нея остана само спомена-усещане, че просто само тази пътечка води нанякъде. Че другите пътища, незнайно как..все пак водят до пропастта.
Тя трябваше да го хване за ръка и само да му покаже пътечката,
но той не искаше да се обърне към нея. Нещо го спираше.
Нещо му казваше, че нито един от тия пътища не е верния..
Но нямаше други.
И затова стоеше на кръстопътя.
Чакаше. И мислеше.
Не я виждаше, беше й обърнал гръб.
А тя го чакаше. Чакаше го да се обърне и да я види.
И да му каже за тази невидима пътечка.
Вече щеше да го направи, нищо че беше нелепо, нищо че той можеше да й се присмее. Тя е длъжна да му каже. Вече го разбра.
Много искаше да върмвят заедно по някакъв голям и широк път.
Но такъв нямаше.
И може би онази малка пътечка, по която не можеха да вървят един до друг,
но все пак можеха само заедно да я минат,
сега остана единствения изход от Там.
Тя се питаше защо ли той не знае за тази пътечка, защо само на нея я показаха в този налудничав сън.
Вече разбра. И затова се върна.
Всичко си дойде на мястото.
Сега ще го чака.
Той може да види тази пътечка само през сърцето й, и само през своето.
Ще го чака да разкрие сърцето си. И после ще му я покаже.
И Бог да им е на помощ.
Защото ще я създават от Нищото тази пътечка, двамата.
Ще я извикат на живот, и няма да знаят дали ще успеят.
Но другите пътища вече не са за тях.
Другите не са истински.
Тя стоеше там и чакаше.
Един знак - любовта в очите му.
Без нея не може, без нея пътечката е просто само сън.

вввввввввввввввввввввввв
вв в
в
забрава
тази рима със въ
мамата си е ебало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За глупака,който е кривоглед
едната лампа ще му се струва като две.
Въпреки,че фенерите в къщата са запалени,
слепецът продължава да живее в мрак.
ВЪПРЕКИ,ЧЕ СПОНТАННОСТТА НИ ЗАОБИКАЛЯ ОТВСЯКЪДЕ И Е ДО
НАС,ЗА ЗАБЛУДЕНИЯ ТЯ Е ВИНАГИ ДАЛЕЧЕ

Но....
Въпреки,че може да има мого реки,в морето са едно.
Въпреки,че може да има много лъжи,една истина
ще ги победи.
Когато едно слънце изгрее,мракът,
колкото и дълбок да е ще изчезне.

Стига заблудения да се осъзнае на време и да успее да разбере какво е можел да загуби и да оцени ЛЮБОВТА и Нея.И какво би бил без Тях.

Малко се изплаших да не те загубя.
Всъщност...много се изплаших.

няма такова нещо,просто сега съм заетичка малко,имам проблемчета,обаче не мисля да изчезвам за много дълго.Ще се вясвам най-много през ден.