Неделя сутрин, бесен съм....


Не ме сдържа на едно място.
Бесен съм.
Нетърпелив.
Нервен.
Пускам си Симфония №5, като истински филмов психар.
Измервам стаята с крачки- 7 напред, към прозореца,7 обратно....
....7, напред, 7 обратно........
... и пак...
...и отново....
...и отново...
Нещо кипи, вътре в мен.
Усилвам музиката /така съседите ми ме обичат най-много, около 8ч. сутрин, неделя/.....
Не ми пука.
Бесен съм.
7, напред, 7 обратно....
Бесен съм.
Поемам си дълбоко въздух.
Забързвам крачка- 6 напред, 6 обратно
Сменям музиката-Офспринг, на мах.
Пулсът ми се ускорява, в ритъма на музиката.
Прилива на адреналин ме въодушевява.
Чувствам се великански.
Силата ме изпълва.
Мога да мина през стената, ако поискам.
След малко ще поискам.
Бесен съм.
Залата за щанги отваря в 9ч., след 15 мин.
5 напред, 5 обратно
Бесен съм.
Време е.
Тръгвам.

Тичам.
Дишам, равномерно, дълбоко.
Редувам краката, ляв, десен, ляв, десен.....
Гледам напред.
Виждам гръб, пред мен, няма по-дразнеща гледка.
Трябва да спра да го виждам.
Има два начина това да стане-да го изпреваря или да спра да го гледам.
Избирам първия начин, винаги избирам него.
Ускорявам крачка.
Дишам забързано.
Ритъма се променя, редуването остава същото, ляв, десен, ляв, десен...
Приближавам го.
Изпреварвам го.
Удовлетворение.
Не намалявам, нов гръб пред мен.
Ускорявам, отново.
Дишам, учестено, с отворена уста.
Скъсявам дистанцията.
Краката ми горят, от млечната киселина трябва да е.
Тоя гръб е по-бърз от останалите.
Горещо е.
Дишам все по-учестено.
Трябва ми кислород, повече кислород.
Дистанцията не се променя, всъщност, променя се, ама вместо да намалява, расте.
Дали съм се изморил?
Дали съм се изчерпал?
Дали не съм вече стар, за това упражнение?
Не е възможно.
Не може тоя да е по-добър.
Не може да е по-бърз.
И неговите крака се задавят от липсата на кислород.
И неговите крака горят.
Трябва да издържа още малко.
Малко повече от него.
Още една делта болка.
Още едно агонизиращо усилие.
Тоя, може да си тича за кеф и да не му пука за моите неистови усилия.
На мен пък, не ми пука защо тича тоя цървул, ще го изпреваря.
Ще го изпреваря, ако ще после да ме съживяват в "Пирогов".
Ще го изпреваря, ако ще и да не ме съживяват, майната му.
Ще го изпреваря.
Настигам го.
Изравнявам го.
Вече сме рамо до рамо.
Обръщам се и го поглеждам.
Не, тоя тича с всички сили, точно като мен.
Целия е почервенял, от усилието.
Хахаха, смешник.
Трябва да потренираш още, ако искаш да ме биеш, тъпак.
Изпреварвам го.
Не намалявам, нов гръб.
Този ми е познат, вече го изпреварих.
Тичам в кръг.
Като бяла мишка, лабораторна.
Амбицията ме изгаря, както липсата на кислород изгаря краката ми.
Белите мишки не са глупави, просто са амбициозни.
Ускорявам......

Седя на ръба и гледам напрегнато пред себе си.
Поемам си въздух, на къси и учестени глътки.
Кръвта ми бие в слепоочията.
Мисълта ми блуждае.
Неясното бъдеще ме сковава.
Краката ми са изтръпнали, от седенето.
Мускулите ми са сковани, от усилието.
Времето е застинало.
Една вена, на челото ми, е изпъкнала и пулсира, в ритъма на контракциите ми.
Имам запек, нямам разхлабително.
Дишам тежко.
Изморен съм.
Още едно усилие.
Трябва да успея.
Борбата продължава.

Лежа.
Лежа, по гръб.
Лежа по гръб и гледам тавана.
Лежа по гръб, гледам тавана и скучая.
Празен съм.
Дишам.
Времето се отцежда на едри и мазни капки от мен.
Бавно.
Чакам.
Чакам да мине времето.
Времето, това прави.
Минава.
Тече.
Това му е работата на времето, да минава и то я върши съвестно, както и аз скучая, съвестно.
Продължавам да чакам.
Времето продължава да минава.
Гледаме се в очите.
Не мигаме.
Нашата малка игра, с времето.
Времето се е залепило на тавана и ме гледа, нагло.
То знае.
Знае, че ще спечели.
Аз, също знам.
Знам, че ще изгубя.
Продължавам да го гледам, нагло.
Въпреки, че ще изгубя.
Точно, защото ще изгубя.
Времето продължава да тече.
Аз продължавам да дишам.
Бавно.
Тихо.
Чакам.
Скучая.
Дишам.
Лежа.
Чакам.
Това се повтаря, докато Ви писне да го четете.......
Изтече.
Времето изтече.
Моето време, изтече.
Времето, продължава да си тече....
...скука...

второто е най-добро

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Хареса ми.
Това време, което е в нас... и ние в него..:)))

hahahaha

gotini

Интересно се движи времето при теб, въпреки оная скука накрая. Ще има ли Неделя вечер, а Петък вечер? Определено е приятно за четене. Можеше да спестиш третото, ама карай, ежедневие.

Бих искала да прочета още, ако може.
И да разбера - какво ще рече една делта болка?
Ще ми се, също така, да имаше и за миенето на чинии.
Съзнавам, обаче, че това би било прекомерно.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

...мляко с кафе, прието в неделя сутрин /въпросната сутрин/, преди да отида на щанги. Внимавайте с кафето, опасно е, кофеинът е наркотик.....прочие простотии....