Старци са и в градината им зиме греят златни ябълки . "Повтарям се", казва старата и реши косата си с рибена кост. Върху масата почива приливът. Очите ми са обърнати към прозореца, където е впримчено бременното пълнолуние. "Причуват ми се крачки". И сухари, които се потапят в мляко и плуват като корабчета от ръба на масата до ръба на изгрева. Костите се търкат един друг, друг един ден. В тъмнината покълва мъх. В тъмнозелено. Се отваря бравата сама и някой ни вика да слезнем при него. Защото залъкът ми падна, докато закусвахме. И докато го стигна, го полазиха мравките. Дъските под дюшемето се разтварят и шепнат през зъби. Някой ни вика. Дланта ми върху асфалта на пътя усеща тътена. Напипвам зрението ти и отключвам тишината. Бавно е. И е много бързо едновременно времето. Още малко. Само още веднъж да...

mnogo mi haresa
суреалистично некво:)

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

остана ми по пръстите

Very original! Congratulations!

невероятно..

pet, super si i pozdrav:)
gradinata syshu ma kefi:)

виждам велосипеда ти скоро в ръцете на майка ти
виждам затворена стая по време на пристигане
виждам гологлаво приказливо момче на втория етаж на едно легло
и други неща виждам

ti neshu za majka mi da si govoril ???
hm....4e neshu nadu6i mi nosleto,
ta tja dnes trygva i am die e v sf.
dokato poslednoto njama da byde vjarno, to vtoroto mozhe i da se sbydne, v sledstvie na losha informacia...
prati gylyb4e s cherveno bjal konec da vyzvestish i ti polozha kilim...
radvam se, ej, 4e 6e te vidia, v strani ot vsichhko ostanalo

погледни нагоре, в левия ъгъл на стаята съм закрепил камерата, от там ги виждам тези неща :)))) ло, моля те не ме оставяй да плача пред вратата затворена неделя сутринта, ако преди това в петък не съм се обесил пред храм-паметника ал. нефски...с гореспонатото червено конче :)))) тенисистката ме тормози тия дни аммахая

Старци са и в градината им нищо не расте, щото ги мързи да копат. "Повтарям се", казва стареца и отива да пикае, преди да е станало късно...късно е. Прилива дойде...малко преди да стигне до кенефа. Очите му са обърнати към бабата, която приближава застрашително с точилката, голяма и величествена, като пълнолудието. "Причуват ми се крачки". Старецът се опитва да хитрува, идва санитарят. Санитарите. Плуват като корабчета, от ръба на вратата, до ръба на бялата риза, с дългите ръкави. Костите се търкат една в друга, тоя път яко ме вързаха. В тъмнината покълва мъх, тъмнозелен, обядът ми. Пъхат ми го, под вратата. Някой ме вика. Изпуснах си залъкът, полазиха го залъкоядите. Слизам при тях, т.е., лягам на дюшемето. Дъските се отварят и ме наплюва, баси дюшемето. Някой ни вика. Дошли са майсторите, най-сетне, ще сменят това скапано дюшеме, с чисто нов ламинат.
Още малко......пак си напиках. Само още веднъж да....айде, в новата стая.