Всеки от двама ни изневерява.
Знаем го ясно -то се усеща.
Правим го тихо,без шум и без
врява,
вчера и днеска,среща след среща
И се питам:какво ни остава?
Всичко,дето до тука се случи,да
го запратим някак в
забрава,
или пък просто да го заключим
нейде дълбоко,вътре в душите?
А дали въобще ще упеем?
Мили Боже ,та ние горките
даже най-простото не умеем-
да се погледнем прямо в
очите.
И със контакти нови,безкрайни
си лекуваме раните трайни.
Има ли изход от тази спирала,
водеща никъде,тъжна и вяла?

това реторичен въпрос.
някак не обичам.
всъшност никак не обичам.

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Вулкани как се заключват...

...изгарят всичко отвътре...

Тъжно ми стана...от тази спирала.

Защо не мога страха да задгърбя...

Една история мълчана.

Има я, случи се...

Разби света на хиляди парчета.

И всеки от отломките си прави картина.

Глупачета.

Някои парчета от света на всеки останаха у другия,

и картината няма да се получи.

Оказало се,че стоят на кръстопът.
Пред тях имало два пътя.В началото на единия имало
табела.На която пишело Тя,а другия път бил без
табела.
Те стояли доста дълго по средата на кръстопътя.Тя го
помолила да вземат заедно решение какво ще правят
занапред.Кой накъде ще продължи? Но Той не можел да
реши. Тя започнала отново да му говори:за красивите дни,
за трудните моменти,за планината,за пропастта.
Тогава Тя решила,че е по-добре да тръгне сама по своя
път - онзи с табелата - Тя. Той не й се възпротивил.
Напротив.Казал й,че щом Тя така иска - нека така да
бъде.А Тя не знаела на къде води този път,нито дори
дали се пресича някъде с някой от другите пътища или
не.
Все пак Тя вече вярвала в себе си.Тя се запътила към
своята табела.После спряла пред нея и погледнала за
последен път своята любов.
Той стоял все още на кръстопътя и поглеждал ту към
табелата - Тя,ту към пътя без име,ту назад към
пропастта.Поле погледнал и към нея.
Той си останал там.На кръстопътя.
Тя продължила по своя път.

Но Тя се спряла.
Не можела да го остави там, на кръстопътя.
И не защото се страхувала, че ще тръгне към пропастта, не.
Тя знаела, че той е силен.
Но...имало нещо друго.
Той си мислел, че пътищата са два.
Мислел си, че знаел кой е нейният.
Но там, съвсем незабележима, имало една малка пътечка. Почти скрита в храсталаци, виеща се незнайно как, отиваща незнайно къде.
Тя знаела за тази пътечка. Веднъж, в един сън, бяха и я показали.
Но...Тя не беше сигурна, сънищата са си сънища...
Понякога толкова абсурдни.
Нелепо беше да му разкаже за този сън, и Тя не го направи докато бяха заедно, защото...ами защото беше един много абсурден сън.
В нея остана само спомена-усещане, че просто само тази пътечка води нанякъде. Че другите пътища, незнайно как..все пак водят до пропастта.
Тя трябваше да го хване за ръка и само да му покаже пътечката,
но той не искаше да се обърне към нея. Нещо го спираше.
Нещо му казваше, че нито един от тия пътища не е верния..
Но нямаше други.
И затова стоеше на кръстопътя.
Чакаше. И мислеше.
Не я виждаше, беше й обърнал гръб.
А тя го чакаше. Чакаше го да се обърне и да я види.
И да му каже за тази невидима пътечка.
Вече щеше да го направи, нищо че беше нелепо, нищо че той можеше да й се присмее. Тя е длъжна да му каже. Вече го разбра.
Много искаше да върмвят заедно по някакъв голям и широк път.
Но такъв нямаше.
И може би онази малка пътечка, по която не можеха да вървят един до друг,
но все пак можеха само заедно да я минат,
сега остана единствения изход от Там.
Тя се питаше защо ли той не знае за тази пътечка, защо само на нея я показаха в този налудничав сън.
Вече разбра. И затова се върна.
Всичко си дойде на мястото.
Сега ще го чака.
Той може да види тази пътечка само през сърцето й, и само през своето.
Ще го чака да разкрие сърцето си. И после ще му я покаже.
И Бог да им е на помощ.
Защото ще я създават от Нищото тази пътечка, двамата.
Ще я извикат на живот, и няма да знаят дали ще успеят.
Но другите пътища вече не са за тях.
Другите не са истински.
Тя стоеше там и чакаше.
Един знак - любовта в очите му.
Без нея не може, без нея пътечката е просто само сън.

вввввввввввввввввввввввв
вв в
в
забрава
тази рима със въ
мамата си е ебало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За глупака,който е кривоглед
едната лампа ще му се струва като две.
Въпреки,че фенерите в къщата са запалени,
слепецът продължава да живее в мрак.
ВЪПРЕКИ,ЧЕ СПОНТАННОСТТА НИ ЗАОБИКАЛЯ ОТВСЯКЪДЕ И Е ДО
НАС,ЗА ЗАБЛУДЕНИЯ ТЯ Е ВИНАГИ ДАЛЕЧЕ

Но....
Въпреки,че може да има мого реки,в морето са едно.
Въпреки,че може да има много лъжи,една истина
ще ги победи.
Когато едно слънце изгрее,мракът,
колкото и дълбок да е ще изчезне.

Стига заблудения да се осъзнае на време и да успее да разбере какво е можел да загуби и да оцени ЛЮБОВТА и Нея.И какво би бил без Тях.

Малко се изплаших да не те загубя.
Всъщност...много се изплаших.

няма такова нещо,просто сега съм заетичка малко,имам проблемчета,обаче не мисля да изчезвам за много дълго.Ще се вясвам най-много през ден.

аз все така ще си чакам....

Вече съм тук:)

Веднъж се събрали на едно място на Земята всички
чувства и качества на хората.Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за
трети път се прозяло,ЛУДОСТТА,както винаги,достатъчно
луда му предложила:"Искаш ли да играем на
криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и
ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи
попитало"На криеница ли?!" И каква е тази игра?....."
" Това е една игра-му обяснила ЛУДОСТТА,в която аз си
затварям очите и започвам да броя от едно до един
милион,докато през това време вие се скривате и когато
спра да броя,първият от вас,когото намеря ще заеме
моето място,за да продължи играта.ЕНТУСИАЗМЪТ се
включил веднага в играта,последван от ЕУФОРИЯТА.
РАДОСТТА подскачала така весело,че накрая убедила
СЪМНЕНИЕТО,дори и АПАТИЯТА,която никога нищо не я
интересувало.Но не всички искали да участват.ИСТИНАТА
предпочела да не се крие.За какво, в крайна сметка
винаги я разкривали?!НАДМЕННОСТТА казала,че това е една
много глупава игра ( но всъщност я дразнело това,че
идеята не била нейна).КОВАРСТВОТО предпочело да не
рискува...едно,две,три...започнала да брои
ЛУДОСТТА.Първият,който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ,който
както винаги се спрял зад третия камък по пътя.ВЯРАТА
се качила на небето.ЗАВИСТТА се скрила зад сянката
на ТРИУМФА,който със свои собствени сили успял да се
добере до върха на най-високото дърво.ЩЕДРОСТТА
почти не могла да се скрие.Всяко място,което намирала и
изглеждало прекрасно за някой от нейните
приятели,например едно кристално чисто езеро -та то е
идеално за КРАСОТАТА.Короната на едно дърво-
перфектно място за СТРАХА.Полетът на една пеперуда-
за СЛАДОСТРАСТИЕТО.Поривът
на вятъра прекрасно убежище за СВОБОДАТА,така че най-
накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев
лъч.ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много
добро местенце още от самото
начало,проветриво,удобно...точно като за него.ЛЪЖАТА
се скрила на дъното на океаните(но нали си е
ЛЪЖА,всъщност била зад дъгата).СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО
били в центъра на вулканите.ЗАБРАВАТА(забравих къде
се е скрила,но това не е чак толкова важно!).
Когато ЛУДОСТТА преброила ЛЮБОВТА още не била
намерила място,където да се скрие.Всичко вече било
заето.Накрая забелязала един розов храст и разнежена
решила да се скрие зад неговите цветчета..."...един
милион" - преброила ЛУДОСТТА и започнала да
търси.Първият,който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ.След това
дошла ВЯРАТА,която си бъбрела с Бог на небето върху
зоологически тематики.СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО
почуствала във вибрацията на вулканите.По невнимание
открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е
ТРИУМФЪТ.ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси,той сам
бил излязъл,отчаян от своето скривалище,което се
оказало гнездо на оси.От толкова обикаляне ЛУДОСТТА
почувствала жажда и приближавайки се до езерото
открила КРАСОТАТА.Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-
лесно,намерила го седнало върху една скала,без да е
решило още къде да се скрие.Така намерила
всички! ТАЛАНТЪТ между свежата трева,МЪКАТА в една
тъмна пещера.ЛЪЖАТА зад дъгата(нали тя била на дъното
на океаните).Намерила включително и ЗАБРАВАТА,която
вече била забравила,че играе на криеница.Но само
ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място.ЛУДОСТТА
я търсела зад всяко дърво,под всяко поточе на
планетата,на върховете на всички планини и тъкмо,когато
вече щяла да се предаде забелязала един розов храст с
много розови цветчета.Взела една вила и започнала да
раздвижва клоните на храста,но изведнъж чула болезнен
вик.Бодлите на розата били наранили очите на
ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА не знаела какво да направи,за да се
извини:плакала.молила,искала извинение,дори обещала да
стане неин водач.От тогава нататък,от първия път,който
се играело на криеница на Земята,ЛЮБОВТА е сляпа,а
ЛУДОСТТА винаги я придружава!

The end

Аз те чаках:-)

Много е хубава твоята приказка. Но защо я няма НАДЕЖДАТА? Ааа, сетих се- тя била заедно с Любовта, те са неразделни, нали?

Ако можех, щях да избера за себе си ролята на ЛЮБОВТА.

НАДЕЖДАТА се скри дълбоко в сърцата на хората.И в моето също! ЛЮБОВТА дойде и при мен,разбира се сляпа и придружена от ЛУДОСТТА.Но се появиха ЛЪЖАТА ии ИНТРИГАТА,които завидяха на ЛЮБОВТА за способността й да дарява щастие на хората,възползваха се от слепотата й,и я стъпкаха в прахта.Остана да живее само НАДЕЖДАТА,която икога не изгасва!

Значи ЛЮБОВТА ти е умряла?
Много тъжно....много

Едва диша,но края й е близо.Обаче след всеки край идва ново начало нали?ЛЮБОВТА винаги ще съществува и винаги ще се възражда от пепелта.Умира една ЛЮБОВ,но се ражда друга.
Дотатъчно е да спазваш следното:
Когато вървиш през бурята прави го с
гордо вдигната глава и не е страхувай от тъмнината
След бурята небето е винаги златисти и ще
чуеш пеента на чучулигата!
Продължавай да вървиш срещу вятъра,продължавай да крачиш
през дъжда,макар мечтите ти да са разбити на пух и прах!
Продължавай да вървиш с надежда в сърцето си и
никога няма да вървиш сам!!! Нали???!!!

НЕ!

Има една ЛЮБОВ, която не умира. Моята е такава. Мислех, че ти ми говориш за НЕЯ.
Но щом при тебе може да умре, не е ТАЯ същата, не е ТЯ.
Приказката с продължение беше Откровение. Ако искаш я задгърби.

И пак НЕ!

Надеждата умира. Моята Надежда умря.. Но така е - то си е казано:
Вяра --> Надежда--> Любов. В този ред.
Затова у мен Надеждата умря, а Любовта - НЕ.

А щом твоята Любов е мъртва, а Надеждата не- значи ще търсиш друга любов. Дано я намериш. Ако можех, щях да ти помогна, защото те обичам.

Ти погрешно разбра Откровението, и се отказа. Но от гордост няма да попиташ . Затова умира любовта ти. Но не ме обвинявай в лъжи и интриги.

Наистина те загубих. Но то е защото ти така поиска.
А Духа чакаше...пресече пътя ни и показа една пътека.

Успех ти желая в новото начало.

Не аз,ти ме разбра погрешно.Няма да попитам,защото вече знам.

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато имаш нужда от приятел?
Протягам аз към тебе мека длан
да докосна твойта в самотата

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато имаш нужда да поплачеш?
Къде си ти в света незнам,
незнаеш ти какво за мене значиш.

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато искаш силно да обичаш?
Това какво е само аз си знам,
дано ти да си някъде там.

За теб!!!

ЕЛА!

Понякога нощем,но само понякога,Тъгата
сяда тихо до леглото,гали косите ми и вплита
неусетно нишки от дрехата на Страданието.
Понякога търся жива вода за болните си мечти,
или пъстротата на нечие приятелтво,или красотата
на нечия любов. Намерих ги.
Подай ми ръка и да вървим заедно
към Светлината. Бъди мой водач,за да не загубя
верния път,покажи ми малката пътечка,водеща към
Щастието.Аз съм тук и ТЕ чакам.

запомних само, че любовта ти е умряла.

Умря една любов,която беше отдавна изгубена,умря и се опитвам да забравя.Напротив Любовта умира,Да, Умира ако човека,който обичаш те нарани прекалено много,ако загърби цялата ви любов и просто си отиде,без думи,без обяснения,говоря ти за един човек,който заби нож в сърцето ми и той ръждясва все повече от прясната кръв.Но този човек е от моето минало,не от настоящето!!!

Не съм човек от този свят
С един крак в миналото страдам
Стремейки се да стъпя в такт,
се спъвам другия и падам.

Напротив. Разбирам.

Да, в твоя свят такива "любови" умират. Любови пълни със желания, сладострастие, егоизъм и страх. Хората са свикнали на това да викат "любов".
Иначе са чели разни книжки и знаят, че любовта е вечна. Ама не са щастливи, щото все им умира любовта. Не се питат как така хем ще е вечна хем ще умира. И продължават да викат любов на всяко свое желание което не е задоволено. Трудно ще забравиш.

Всичко което умира не е любов, дано запомниш това.

Затова ти казах, че тая любов не е оная. Любовта в мен не умира.

Ами грешка моя. В основите още. Онази пътечка не е за някой, който толкова страда по стари и несбъднати импулси и телесни желания, на които казва любов.
Пътечката е за някой, който наистина има от Оная Любов. А има ли я, няма място за кървища и ръждясали ножове.



"Липсата на доверие е предателство".

Тогава ми обясни нещо,любовта само едностранно явление ли е???Защото обичах истински,а ме предадоха,нали Любовта е вечна,не би следвало точно любимия човек да ти нанесе удара,говорих,плаках,молих,а останах неразбрана и знаеш ли защо,Защото точно плътта Не отдадох.Ще кажеш това не е било любов,от негова страна не беше да,но от моя беше,и недей да спориш с мен за нещо,което незнаеш.Опитах се да Му покажа пътечката от съня ми,но Той беше прекалено заслепен от собственото си Его,от желанието на всяка цена да ме притежава,а Любовта стои много по-високо от това.Моите чувства не могат да се принизят толкова ниско.Да си стои на кръстопътя,опитах се да му помогна,но не видях искрицата любов в очите му.Там имаше само Страст и Желание.Затова умиря Любовта ми,затова умират всичките ми любови!!! Заради наивността ми да вярвам,че съм обичана с онази Чистата.Заради повърхностнотта и ограничеността Им,затова намерих общ език с теб,заради Различността ти.

" ...нима в света е пълно с идиоти желаещи единствено плътта"

знаеш ли, стана ми пусто. и тъжно.
няма нужда от толкова много обърквания. аз разбирам и от по-малко.
благодаря ти за "общия език". все е нещо.


Онази пътечка не е резервен вариант, да се връща човек на нея когато някоя поредна "любов" го нарани.

да, сгреших. Изобщо не трябваше да водя тоз разговор.
Подведох се по първия ти стих.
Той казваше нещо много различно от това което сега казваш.

Да, моята пътечка и моят сън не са като твоите. В моя сън знам точно с кого ще вървя по пътечката. Него чакам. Не теб. Ти явно си имаш свой сън, или сънища и много пътечки. За всяка любов по една. Избщо нямам предвид такава пътечка. По моята пътечка не се върви с някого защото той има нещо което е по-различно, или както ти казваш "заради Различността ти"
По моята пътечка няма "заради"
По пътечката на Истинската Любов не се тръгва, защото искаш или обичаш нещо или някой. Тя е повеля. Такава е моята пътечка. Аз вече съм на нея. Явно ще я вървя в самота.

Раздялата е като жива рана-
боли,когато е все още ранна
и дразни,почне ли да отминава,
А после...белегът остава.

Сбогом,ти не ме разбра,аз също.

да. лесно е така. мелодрами. Казах ти че от гордост няма да попиташ за пътечката. Видя ли?

Казах ти че по моята пътека няма болки и рани от изоставена любов. Знаеш ли защо- защото по моята пътека Любовта е винаги с мен и не зависи от някакви желания. Тя просто си я има и си е там. Зависи само от мен, а сега вече аз и Любовта сме едно. При мен няма разочарования. Каквото и да прави другия.
Раните ти от всичките ти любови са от желания, дори и да не са плътски, са желания. И когато не ги удовлетворяват, те боли.

Тъжно е, когато обичаш някой така, както аз, да вървиш сам.
Но ти казах - моята пътечка е ПОВЕЛЯ. Тя е много повече от полянки с ягоди и малини, красиви нощи и мечти. Безкрайно повече от това е.

Да, скрий се пак. Не че някога си бил/а на светло. Мисля че се изплаши от такава любов.. Аз също...Но съм тук, и продължавам да те чакам. Може някога да поискаш да ти разкажа за пътечката. Някога, когато ще се научиш да не казваш така лесно "сбогом".

Явно за тебе всичко отминава - любовите, разделите, раните и белезите.
Ти се бориш, и мислиш че и аз се боря.
Не, защо да го правя? За да ме заобичаш? Това е нелепо.

Когато спреш да се въртиш във този кръг, като разбереш къде отива тази "спирала-тъжна и вяла", ела да ти разкажа за Любовта. И повярвай - в мен тя няма да се е променила, защото е вечна и неизменна. Просто ми се случи да ме сполети. Не знам с какво заслужих.

Прощавай,загубих се в себе си,в огромната бездна от празнотата.
Няма да кажа сбогом,за да ти покажа,че не се страхувам от Любовта.
Просто ще кажа Довиждане,но ще е върна и тогава вече Ще зная.
Чакай ме ще се върна.

Да, чакам те, това го мога.

Чакаща приказчица:
Първа умря Вярата. Вярата, че могат да са заедно. Не се мъчи много, лесно стана, по известни причини.
Виж Надеждата доста агонизира. Надеждата, че и неговата любов ще е същата като нейната. Съвсем скоро умря, тия дни, не де даде лесно.
Сега й остана само Любовта. С нея всичко беше наред, тя си беше все такава, както и преди ...много преди. Тя не се пртисняваше за Любовта, знаеше че е Вечна.
Ами вече можеше да чака- без Вярата, без Надеждата, някак всичко си дойде на мястото. Те носеха в себе си очаквания, желания, и само измъчваха Любовта й. Сега вече без тях, остана една Любов без очаквания. И сега вече можеше да чака без да очаква нищо. Всичко което можеше да дойде при нея - приятелство, обич, доверие, любов- всичко беше повече от нищо. Ако получеше забрава- то какво, нали Любовта й си беше с нея, все същата, вече с чиста Радост, на която не пречеха Вярата и Надеждата.
...

Да, затова можем да чакаме, аз и Любовта ми.
Сега разбра ли? Ти можеше ли да чакаш така своята любов? Тази, която казваш е била истинска? Докато живееш? Без Вяра и Надежда? Мисля че не, иначе нямаше да страдаш, нямаше да кървиш, нямаше да са там лъжата, предателството, желанията...

При моята Любов ги няма. Знам че отстрани може да звучи тъжно и отчаяно, такива са думите. Те не могат да кажат какво е тая ЛЮБОВ. Ако ти се случи някога да я изживееш, ще знаеш. Че освен ягодови плантации и нощни страсти, тя е нещо неописуемо повече. Тя е Воля и Сила за живот.

Интересно!
Що не си запалиш г*** и не отидеш на море
Интересно клубче сте си спретнали и нещата дето си пишете са крайно "сексапилни". Малко само сте сбъркали адреса!
:http://clubs.bol.bg/index.php?t=thread&frm_id=25

..но те чакам, да не си помисли нещо друго