аз все така ще си чакам....

Вече съм тук:)

Веднъж се събрали на едно място на Земята всички
чувства и качества на хората.Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за
трети път се прозяло,ЛУДОСТТА,както винаги,достатъчно
луда му предложила:"Искаш ли да играем на
криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и
ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи
попитало"На криеница ли?!" И каква е тази игра?....."
" Това е една игра-му обяснила ЛУДОСТТА,в която аз си
затварям очите и започвам да броя от едно до един
милион,докато през това време вие се скривате и когато
спра да броя,първият от вас,когото намеря ще заеме
моето място,за да продължи играта.ЕНТУСИАЗМЪТ се
включил веднага в играта,последван от ЕУФОРИЯТА.
РАДОСТТА подскачала така весело,че накрая убедила
СЪМНЕНИЕТО,дори и АПАТИЯТА,която никога нищо не я
интересувало.Но не всички искали да участват.ИСТИНАТА
предпочела да не се крие.За какво, в крайна сметка
винаги я разкривали?!НАДМЕННОСТТА казала,че това е една
много глупава игра ( но всъщност я дразнело това,че
идеята не била нейна).КОВАРСТВОТО предпочело да не
рискува...едно,две,три...започнала да брои
ЛУДОСТТА.Първият,който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ,който
както винаги се спрял зад третия камък по пътя.ВЯРАТА
се качила на небето.ЗАВИСТТА се скрила зад сянката
на ТРИУМФА,който със свои собствени сили успял да се
добере до върха на най-високото дърво.ЩЕДРОСТТА
почти не могла да се скрие.Всяко място,което намирала и
изглеждало прекрасно за някой от нейните
приятели,например едно кристално чисто езеро -та то е
идеално за КРАСОТАТА.Короната на едно дърво-
перфектно място за СТРАХА.Полетът на една пеперуда-
за СЛАДОСТРАСТИЕТО.Поривът
на вятъра прекрасно убежище за СВОБОДАТА,така че най-
накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев
лъч.ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много
добро местенце още от самото
начало,проветриво,удобно...точно като за него.ЛЪЖАТА
се скрила на дъното на океаните(но нали си е
ЛЪЖА,всъщност била зад дъгата).СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО
били в центъра на вулканите.ЗАБРАВАТА(забравих къде
се е скрила,но това не е чак толкова важно!).
Когато ЛУДОСТТА преброила ЛЮБОВТА още не била
намерила място,където да се скрие.Всичко вече било
заето.Накрая забелязала един розов храст и разнежена
решила да се скрие зад неговите цветчета..."...един
милион" - преброила ЛУДОСТТА и започнала да
търси.Първият,който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ.След това
дошла ВЯРАТА,която си бъбрела с Бог на небето върху
зоологически тематики.СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО
почуствала във вибрацията на вулканите.По невнимание
открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е
ТРИУМФЪТ.ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси,той сам
бил излязъл,отчаян от своето скривалище,което се
оказало гнездо на оси.От толкова обикаляне ЛУДОСТТА
почувствала жажда и приближавайки се до езерото
открила КРАСОТАТА.Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-
лесно,намерила го седнало върху една скала,без да е
решило още къде да се скрие.Така намерила
всички! ТАЛАНТЪТ между свежата трева,МЪКАТА в една
тъмна пещера.ЛЪЖАТА зад дъгата(нали тя била на дъното
на океаните).Намерила включително и ЗАБРАВАТА,която
вече била забравила,че играе на криеница.Но само
ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място.ЛУДОСТТА
я търсела зад всяко дърво,под всяко поточе на
планетата,на върховете на всички планини и тъкмо,когато
вече щяла да се предаде забелязала един розов храст с
много розови цветчета.Взела една вила и започнала да
раздвижва клоните на храста,но изведнъж чула болезнен
вик.Бодлите на розата били наранили очите на
ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА не знаела какво да направи,за да се
извини:плакала.молила,искала извинение,дори обещала да
стане неин водач.От тогава нататък,от първия път,който
се играело на криеница на Земята,ЛЮБОВТА е сляпа,а
ЛУДОСТТА винаги я придружава!

The end

Аз те чаках:-)

Много е хубава твоята приказка. Но защо я няма НАДЕЖДАТА? Ааа, сетих се- тя била заедно с Любовта, те са неразделни, нали?

Ако можех, щях да избера за себе си ролята на ЛЮБОВТА.

НАДЕЖДАТА се скри дълбоко в сърцата на хората.И в моето също! ЛЮБОВТА дойде и при мен,разбира се сляпа и придружена от ЛУДОСТТА.Но се появиха ЛЪЖАТА ии ИНТРИГАТА,които завидяха на ЛЮБОВТА за способността й да дарява щастие на хората,възползваха се от слепотата й,и я стъпкаха в прахта.Остана да живее само НАДЕЖДАТА,която икога не изгасва!

Значи ЛЮБОВТА ти е умряла?
Много тъжно....много

Едва диша,но края й е близо.Обаче след всеки край идва ново начало нали?ЛЮБОВТА винаги ще съществува и винаги ще се възражда от пепелта.Умира една ЛЮБОВ,но се ражда друга.
Дотатъчно е да спазваш следното:
Когато вървиш през бурята прави го с
гордо вдигната глава и не е страхувай от тъмнината
След бурята небето е винаги златисти и ще
чуеш пеента на чучулигата!
Продължавай да вървиш срещу вятъра,продължавай да крачиш
през дъжда,макар мечтите ти да са разбити на пух и прах!
Продължавай да вървиш с надежда в сърцето си и
никога няма да вървиш сам!!! Нали???!!!

НЕ!

Има една ЛЮБОВ, която не умира. Моята е такава. Мислех, че ти ми говориш за НЕЯ.
Но щом при тебе може да умре, не е ТАЯ същата, не е ТЯ.
Приказката с продължение беше Откровение. Ако искаш я задгърби.

И пак НЕ!

Надеждата умира. Моята Надежда умря.. Но така е - то си е казано:
Вяра --> Надежда--> Любов. В този ред.
Затова у мен Надеждата умря, а Любовта - НЕ.

А щом твоята Любов е мъртва, а Надеждата не- значи ще търсиш друга любов. Дано я намериш. Ако можех, щях да ти помогна, защото те обичам.

Ти погрешно разбра Откровението, и се отказа. Но от гордост няма да попиташ . Затова умира любовта ти. Но не ме обвинявай в лъжи и интриги.

Наистина те загубих. Но то е защото ти така поиска.
А Духа чакаше...пресече пътя ни и показа една пътека.

Успех ти желая в новото начало.

Не аз,ти ме разбра погрешно.Няма да попитам,защото вече знам.

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато имаш нужда от приятел?
Протягам аз към тебе мека длан
да докосна твойта в самотата

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато имаш нужда да поплачеш?
Къде си ти в света незнам,
незнаеш ти какво за мене значиш.

Ти знаеш ли какво е да си сам,
когато искаш силно да обичаш?
Това какво е само аз си знам,
дано ти да си някъде там.

За теб!!!

ЕЛА!