|
|
|
Тема
|
 По пътеката
|
|
| Автор |
tender_tom (antidote) |
| Публикувано | 23.09.04 22:06 |
|
|
Дърветата са кости на душата,
а тя витае тихо между тях.
Ожулени отрано, колената й
са първият й и последен грях.
Така живее, докато остане
следа от кръв след нейните пети,
и тя, самичка и недоразбрана,
безшумно след деня не отлети.
А след това дърветата ще плачат,
ще пада сняг в короните вълнисти,
но никога в дървесния си здрач
гората няма пак да се облисти
със нея, отлетялата душа.
Оставя го така, в гората седнал
до две дървета, тръгнали пеша
след нея по пътеката последна.
Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
| |
|
|
|
ето до какъв извод стигнах:)))
ти си драматург
не поет
prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return
| |
|
|
|
наречи го както ти харесва
щом ти харесва 
Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
| |
|
|
|
имам нова страница в профила си в клубовете.
704 постинг е това:
имам нова страница в профила си в клубовете.
704 постинг е това:
Това е и новият ми стар подпис.
пп
| |
|
| 
|
|
[