Цветно обух си ръцете
завързах си на фльонга очите,
а те пак зяпнали те гледат
сякаш убити...
Облякох си косата- рижа,
събечена преди малко от тебе...
И така... назъбена като гребен
се опитах да оближа
последната следа оставена от тебе-
баркод за твоето съществуване,
за твоето мимолетно мъждукане във мене...
Наметнах се с кич от моменти
и реших, че е време вече да си ида...
"Чао, любовнико, беше ми приятно",
нахлупих си ръцете в джобове и си отидох...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мноооооооого добро, ама как ми напомня един друг автор, с един друг ник.

Възможно е да съм се вдъхновила от писаниците на този друг автор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите