Ще дойде ден, ще сетиш
допир, уж случаен, на
нещо твърдо, през устните
ти ще се плъзне, по
гърлото едва едва резка
ще вае, повдигайки
гръдта ти. Въздух.
Очите ти, подпрени към
звездите, със сол
и влага, в радост
споделена, доскоро...
цвят ще сричат, благо
ще хокат слънчев лъч,
че гъделичка, без умора.
Ще дойде ден, ще бъде
светъл, много топъл.
Ще дишаш волно цветове.
Ще угасиш звездите,
с краткия им вопъл.
Лъча ще приютиш.
А той пък теб.

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

много е хубаво

ще го чакам този ден,дано идва за всички

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

Ще дойде ден,
ще го видиш ти -
лъч един смутен,
топло длан положил
в твоята ранена,
от звезди и сол, душа...

"Очите ти, подпрени към
звездите със сол
и влага, в радост
споделена, доскоро" мигайки конкретно


Много ми хареса, не знаех, че пишеш между обелването на два картофа...