И хладния тил на статуя,
и ръцете й все ледени...
спри дотук,
не съм го забравяла,
както и твоята
неизменност.
Зная, че все така ги обичаш,
зная, не лъжеш никога.
Твърде силна е живата музика,
замълчи най-сетне,
ние просто танцуваме.
След това ще говорим,
обещавам ти,
и ще говорим колкото искаш.
Не, не мога да те излъжа,
това точно не искай,
ако можех, нямаше да си ида....
Както винаги нека говорим за музика,
за мен и за теб тя е нещо различно.
Може би ти твърде дълго си слушал,
може би аз твърде дълго съм свирила...
Ще се скараме после, обещавам ти.
Ще се скараме за каквото поискаш.
За Мадона, за Стоунс, непременно за Цепелин,
за величието, за принципите по принцип,
за метафизика, за конформизма, за истината....
сигурна съм, все ще измислим...
В краен случай ще спрем на Кармина Бурана.
Орф тъй добър е... и кога не ни е помагал?
Да, прав си, шегувам се безобразно...
как смяташ, достатъчно ли се скарахме?
Уморих се, а и затварят...

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

a нaвън, кaто изтърсени от кош вaлят звезди, изящнa вечер...


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Направо съм ...
Дявол да ме вземе
че и аз все такива ги върша

хм добре ме подучваш
повече никакви заведения
не че ще се скараме...
просто за да не затваряме...

Ето за това стихче ти казах, че е страхотно (на кю-то), но не бях удостоена с отговор.

Както и да е... Хубаво е.

Дойдох,видях,победих!

Всъщност... звезди вече нямаше...

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Въобще не те подучвам даже.
Смея ли...
Кой знае за какво ще ми се скараш.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Не си била удостоена, щото аз още не съм го даже прочела... нали ме знаеш колко съм редовна в кю-то. :)

Благодаря ти.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…