с отпусната назад глава
гледам гълъбите по съвършеното небе
и бавно убивам гълъба в мен...

вече не искам много -
искам само да гледам гълъбите
с отпусната назад глава...

нещо не му вярвам на тоз лирически герой/иня : )

Бръкни с пръст в раните ми, казал Христос на неверника Тома. (((:

Разбира се не е нужно всеки да бърка. Може някой да се наеме да ги лекува.

Редактирано от вeщepицa на 12.07.04 12:26.

добре.
явно трябва да обясня малко по-обстоятелствено.
не поставям под съмнение болката на лирическия герой.
нито раните му.
опазил ме бог да подценявам чуждата мъка.
но точно този, който казва, че убива гълъба в себе си, е съумял да изхвърли отвътре си част от горчилката и вярвам, че не убива наистина.
в тоз ред на мисли, по-скоро се бори в себе си със себе си, дори когато не го знае.
бе, знаеш ли - още от ученическите си години ненавиждах анализите от типа - кво е искал да каже авторът.

факт е, че горното ми звучи позитивно.
щото така ми харесва, дори да греша : )

Щото така ти хресва... е добър аргумент. Дори да грешиш.

Поезията е затова.

хей, тук няма мелници... дори и вятърни.. : )

усмихнат ден

но когато слънцето е така силно,
че гълъбите са се скрили,
се сещам за една друга любов...

опъвам нейния дар,
докато не започне да пари между пръстите ми
и си мисля, че няма по-прекрасна от нея...

тя не иска нищо друго освен мен самия...

таа па
а ти къде се скри бе
отдавна не сме ти виждали тфорбиците

Това беше тъжно. Наистина.

дори по неясни за мен причини да си навлека нечий гняв, отбелязвам, че имаш интересен поглед и начин на изразяване.
харесва ми.