В паметта си отбих се за малко,
във "архива", за случка една.
Памет светла бе, чиста, но... жалко -
тук-там имаше бели петна.

Те, молците на времето бяха
спомените прояли със стръв
и следи само бели личаха.
Не петна, места лобни, без кръв.

Но да ги разчета се опитах,
разни спомени в проза и стих
и тъй в гънките си се заскитах,
че като в лабиринт се затрих.

Уж за малко дойдох, а не мога
изхода да намеря сега.
В паметта си съм, хей, без тревога!
Не мислете мен даже с тъга.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

i koe mu e autistkoto

Я го прочети още веднъж.

това лутане там в миналото и объркването след това, което те фиксира във време и място, различни от актуалното, довеждат до отчуждаването ти от реалния социален свят и те правят аутист? за нещо друго пишеш, не за аутизъм, си мисля, ако е грешно, поправи ме...

Що нервни клетки ми е изял тоя въпрос, докато учех?! Пък и на мене ли само?

Станах автор и... Кво сега, ще обяснявам. Поне докато съм жив, а после... дано ме няма в учебниците.

Този човек се е загубил вътре в себе си и не може да излезне оттам. "В паметта си отбих се..." памет е в смисъл на носител, а не на самия набор от спомени. Спомените са онези папки разположени в носителя, "архива" в който той е влязал уж за малко, както в библиотека. После тръгнал покрай стелажите и се загубил из гънките на полукълбата си, защото те наистина изглеждат като лабиринт.

Това с молците, дето изяли спомените е използвано само като формална причина героят да се залута из гънките и по този начин да се загуби. Аутист не се става така - решаваш да си припомниш нещо, вглъбяваш се и край.

В стихотворението представям едно такова неописуемо състояние - вглъбяването и затварянето в себе си като посещение в огромна библиотека, зачитане в богатствата й и загуване сред нейните рафтове. Просто съм романизирал действителността. Така както се правят "напълно достоверни" филми за Исус Христос или Аспарух.

Отчуждаването е определение което ние, тези дето сме отвън даваме. Никой не може да твърди със сигурност дали този човек се е отчуждил защото самият той не може да го каже. В този смисъл и стихотворението не е стигнало до никого, и никой не може със сигурност да каже, дали го има, дали се е случило всичко това, защото то (стихотворението) е при него, там в лабиринта. По същата причина и призивът му да сме спокойни не може да бъде чут.

Всъщност отбиването до "архива" е едно обикновено замисляне, което прераства във вглъбяване и пълно изключване от заобикалящото. Кой знае за какво се е замислил и как полека се е изключил един аутист? В моя "филм" е станало така.


Поздрави!



В паметта си отбих се за малко,
във "архива", за случка една.
Памет светла бе, чиста, но... жалко -
тук-там имаше бели петна.

Те, молците на времето бяха
спомените прояли със стръв
и следи само бели личаха.
Не петна, места лобни, без кръв.

Но да ги разчета се опитах,
разни спомени в проза и стих
и тъй в гънките си се заскитах,
че като в лабиринт се затрих.

Уж за малко дойдох, а не мога
изхода да намеря сега.
В паметта си съм, хей, без тревога!
Не мислете мен даже с тъга.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

май проблемът е в дефиницията, Щот аЗ по друг начин го дефинирам тоЗи аутиЗъм. РаЗбрах zа вглъбяването в паметта, миналото и така нататъка, но аz това не го наричам аутиzъм, ЗаЩото при аутиЗма Човек се отчуждава, ЗаЩото не може и не иска да комуникира със социалната среда, а не ЗаЩото е фиксиран в миналото си. Отчуждаването не е непременно аутиЗъм. А относно ефекта на некаЗването на това стихотворението, висенето му никъде в раЗни моzъчни гънки и иzобЩо полу_съЩествуването му, са детайли, които виждам едва сега. Ти като автор си Знаел какво искаШ да кажеШ, но аЗ като читател не можах да интерпретирам обръЩението като неиЗраzено всъЩност и не можеЩо да стигне до когото трябва. Идеята е яка, но го реШих, след като ми каЗа какво си целял...

Човек не може да комуникира със социалната среда. Дали не иска, не е сигурно. А когато се е затворил в себе си, кой може дакаже в какво се е фиксирал?

Всъщност може би по-правилно беше да го нарека "Кататонично". Изпадането в кататония, като че ли е по-близко до разказаната история. Ще помисля по въпроса.

Беше ми приятно.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е...хармонично, както и другите ти неща, пълно е, завършено е, ясно е, символите са находчиви - бе фен съм!! Нооо, мисля, че заглавието е какатония, а не аутизъм, което ,по скромните ми познания ,е вродено!

кататония не е болест, нито синдром, а голяма група симптоми, свързани с моториката, т.е. с движенията, физическото поведение на болните, първо ми хрумва кататонната шизофрения. вродено е донякъде, винаги има нещо вродено, въпросът е дали ще се появи достатъчно "благоприятна" среда за развитието му.
аз предлагам да не е кататония, защото е термин, който се концентрира върху движенията, а в стихотворението горе основното е лутането в миналото. хитър 5ър явно си е мислил за онова неприятно състояние - кататонен ступор, в който болните не помръдват, отвратително просто, защото е резултат от победата на страха, толкова много страх, че се вцепеняват (има много механизми, но аз пък имам малко време). не съм чел да има оплитане в миналото в подобен случай. това връщане и пребиваване в миналото е екмнезия (при деменция), в истинското минало, 90-годишен старец примерно, който пресича улицата и казва: "мама ме изпрати да купя масло". при шизофрения измислено, налудничаво минало: "преди 20 000 години косата ми беше от светлина и можех да пътувам до други галактики".
сигурно е възможно, да съчетаеш двете: ступор и тази екмезия (превеждам дословно), хипотетично може би, един случай на милион, но това което е почти абсолютно невъзможно, е да съзнаваш съвремието и дори да се обръщаш към него с апел, при положение че си изцяло в миналото си, ако си изцяло в миналото си, съвремието просто не съществува....си мисля.

гледам разписал си се тук, което е похвално, та да използвам намалението и да те попитам нещо, което ми направи огромно впечатление

та, четох аз в един сайт, едни мисли на предполагам някакъв капацитет или поне има диплома за това, защото много капацитетно се изказва....та човека пишеше, сега ако държиш е отида да го пейстна като цитат, но ме мързи и затова ще използвам това, което аз съм запомнила

казва нещо като ....за неподготвения естетически читател е трудно да разбере разликата между лиричният герой и автора...

т.е автора може да е лиричният герой, но може лиричният герой да не е автора, но може и автора да е лиричния герой и лиричния герох да е автора, но със сигурност единият е герой, а другият е автор, има и понятия е като авторов герой сигурно има и героичен автор, пооплетоха се малко нещата предполагам нямаш проблеми

обаче ще се хвана в другите думи, начи какво аджеба трябва да значи
НЕПОДГОТВЕН ЕСТЕТИЧЕСКИ ЧИТАТЕЛ

може да се напише и в по-леката форма Недостатъчно естетически подготвен читател

въпросите:

Кога читателя се смята, че е достатъчно естетически подготвен?
Кога човек става естет?
Кои хора са естети?
Може ли до вчера да не си естет, а днес ставаш сутринта и си казваш:"Брях, станал съм естет"?
Кой би трябвало да ме подготви естетически?
Ако учиш естетика и си вземеш изпита ставаш ли естет?

Какво ако съм достатъчно подготвена естетка?
Каква му е ползата на автора, че го чете достатъчно подготвена естетка?

За теб има ли значение кои те четат?

closer than appear