Разкошно пада летен
дъжд и по прозорците
говори.
Виенски лампиони
светят
колкото да не смутят
луната,
която след дъжда е
гола и завита в тънко
було от мечтания.
Вълшебна нощ!
Загръщам те трепереща
и аз треперя.
А чувствата са кестенови
и от мъх по меки.
Дъждът говори
за пътеки
от всеки извървяни
да се срещнат
в едно море, което
коленичи пред цветето
на твоята ръка.
Сливане преди и след дъжда.
Виенски лампиони светят...

кой бог те вдъхнови да го напишеш толкова ефирно?
възхищавам ти се.

е не е точно Бог...може би...едно цвете ..може би богиня на цветята
красиво име благодаря

ех, Боже, таз твоя любов

Защо мила Горице? Не е ли на всички!?