Когато те няма
край мен самотата разплакана
пак търси ни двама,
за ласка скърби недочакана.
Когато те няма
животът се смесва с театъра
и дни като слама
летят разпилени от вятъра.
Когато те няма
от хлад вечерта е белязана,
нощта е измама
от смях на щастливи прорязана.
Когато те няма
над другите спускам забравата.
За теб, скъпа дама,
тъй силно в мен тлее жаравата
когато те няма.


29. 5. 2004
Бургас

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Не тъжи, тя ще дойде и пак ще сте двама.
Приветствам те , че си тук.
Късмет!

Благодаря за приветствието!
А за късмета още повече!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Някой пак е ходил при морето и то пак е провокирало в него романтика. Хубаво, много хубаво.

Друг път вземай с тебе твоята дама,
за да отивате при морето двама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си призная аз бях...
Почнах го още в автобуса и като слязох от него всички бели полета се запълниха сякаш от самосебе си.
Радвам се, че ти е харесало!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Да я взема обещавам,
всички дюни да катеря,
ала първо настоявам
някъде да я намеря...


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Любовта е нежна и неуловима,
търсим ли я в някого, се скрива -
копнеж и жажда неутолима,
вечно пием я - не ни напива...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изrpeв на 01.06.04 14:12.

Любов безметежна,
живителна, нежна
косите щом пак разпилява
в ръцете издрани,
под старите рани
един въглен чер оживява.

През нощи безкрайни,
край най-мрачни тайни
той пътя тъй както светилник
на теб ще показва
и в своята пазва
ще имаш надежден закрилник...


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Не си комар ти, само си честит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може би съм най-честитият между комарите
или най-комарестия сред честитите!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Може би...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз чакам гола в дъжда,
чакам теб с лЮбов.
Очите плачат,слети с дъжда,
сълзите се превръщат в завеса!
Не те виждам,вятъра роши косите ми,
и се блъска в лицето ми!!!
Капките се забиват в плътта ми,
като хиляди жестоки ножове,
но не ще ме спре,още чакам,
аз ще те чакам с дъжда,
копнееща и гола,.....ела!!!
Нима не знаеш че ще плача,
Нима на знаеш това
че сърцата,
на очакващите влЮбени
извикват дъжда,
за да могат да скрият сълзите си в него!!!???

Аз чаках да се обадиш ти обеща!!!

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Никакво може би - точно така си е!

Привет, комаре честити!

И аз се присъединявам - никакво може би - честит е със сигурност!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси, Дейти!
Въобще няма да споря!
Привет и на теб!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Предавам се! Честит съм!
Надявам се и вас да заразя!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Определено си преносител на тази особена зараза, а ние не сме се имунизирали...дали няма да се намерят "съвестни санитари" да ни поставят под карантина...

Като нищо! И окото им няма да мигне!
Но пък ми е хубава заразата!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Привет, Луничке! Благодаря за хубавото стихче!
Останалото в кю и мейла ти!

Реванширам се с едно стихче, свързано с твоето:

НЯКОЙ

Не питай ме сега защо съм плакал –
не ще ти отговоря нищо аз.
Не питай ме със трепет ли съм чакал
да дойде някой в този късен час.

Недей да ровиш в мен, какво изпитвам,
какво в душата празна се таи.
Послушай ме, мълчи, не се опитвай,
не ми нанасяй само болка ти.

Какво усещам няма да познаеш
смълчан сред непривична сивота,
сред тягостната пустош, в тази стая,
тъй сякаш съм накрая на света…

Предавам се, разбрах, не ще успея
от тебе да прикрия всичко, не.
От страстна обич аз ще полудея
и моля се смълчан на колене.

Да, исках тази нощ да дойде някой
и мъката докрай да изцели-
аз цяла вечност тъжен чаках, чаках-
накрая Бог над мене се смили.

И още нещо днеска ще призная,
а нека Господ всичко ми прости:
уютно вече стана в тази стая,
защото този “някой” беше ти !




*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Ех, да можеше да придобие епидемичен характер... Колко по-малко намусени хора щеше да има...една приятелка в такива случаи възкликва: "Ех, че радост!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост:
в круша стара
над дувара
кацнал е Комара.

Май се готви
той да хапе-
цели ще ни лапне...
Скоро всички
най-трагични
ще сме маларични.

Я, Комарът
щом захапа
скочихме през трапа
и мъжете,
и жените
мигом станахме честити.

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост.
Сън сънувах,
сън прокоба
без лъжи и злоба.

Аз feat. Яворов


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Редактирано от Koмap на 02.06.04 16:59.

Тоз Комар уж кръвожаден
нещо се помайва...
Явно е, че той е гладен
а в сънища се спотайва.

Чака го в дъжда пороен
гола, нежна дама...
Беж Комарко неуморен,
честити да са двама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, добре го каза "беж",
че дъждът, макар и свеж
ми измокри в миг крилата
е едва летя в тъмата.


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Ааа, Комарче, не така...
с мен си правиш ти шега...
освежаващ дъжд, крила...
какъв полет в тъмнина?
Любовта е всеобхватна,
мека, нежна светлина...
Без остатък тя разтваря
всяка мъка в радостта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези поетични камъни,
бяха за моята градина,
хайде комарчо честити,
на самолета се ти качи,
и сълзите горки потуши.

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Ако те няма до мен,
нямам нужда от нощ и ден.
Ако не чувам гласа ти,
в мен умират мечтите.
Ако не виждам очите,
дори звезда в небето няма да свети.
Ако не усещам ръцете,
за мен няма чувства вече.
Ако я няма лубовта ти,
земята ще спре да се върти.
Ако тебе те няма,
живота ще бъде измама.
Ако ти си отидеш от мен,
нищо няма смисъл тогава,
сърцето ми ще спре в този ден,
и аз ще потъна в забрава!!!

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Стихотворението ти много ми хареса.
Силно и много болезнено.
А тази част ,че си е копна с твое позволение.

"Когато те няма
животът се смесва с театъра
и дни като слама
летят разпилени от вятъра. "

Живей Обичащ!

И аз ходих в командировка с автобус . Каква ти поезия да пиша там. Колежката, с която бях не млъкна 2 часа и половина по пътя. Дори уолкменът не ме спаси. Тя ми предложи да си сваля слушалките, за да я чувам по-добре.

Желанията, огнени жребци,
щом с вихрен бяг препуснат
в колесницата на чувствата
и вятърът на буйния възторг
зарови пръсти в твоите коси,
не позволявай пътят да загуби
очертания във погледа премрежен
от внезапно бликнали сълзи.
Повикай за секунда мъдростта.
Успееш ли във този миг да спреш,
на волята опъвайки юздата
и болката пронизваща да понесеш,
единствена смиряваща плътта,
ще бъдеш господар на себе си.

ББ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, аз винаги пътувам с мъже и разиграваме "Мълчанието на агнетата"!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Добре е някой нейде да те чака
и търсен, и желан да бъдеш ти;
добре е до гръдта ти топла в мрака
едно сърце щастливо да тупти.

Добре е някой нейде да милее
запазил твоя образ в паметта,
със спомена – реликва да живее
в далечно, тихо кътче на света.

Навън луната бди и чувам сякаш
ветрец прохладен нежно да шепти:
“ Добре е някой нейде да те чака,
едно сърце за тебе да тупти !…”

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Никаква шега на правя,
ала трябва да се справя,
с този толкоз мокър дъжд,
дето ливна изведнъж.

Мислих си за теб, че само
от поезия разбираш...
Заблуждение голямо!
И със химия тренираш!
Знаеш що кое разтваря
и химичния състав,
грешката не ще повтарям
щото май не съм бил прав!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

А защо на самолета?
Че защо са ми крилете?!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Мерси! Позволявам!

А къде ще я пейстнеш?

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Когато бъдеш истински ела,
на път тръгни към мен в мига,
ще мия очите ти с роса,
и с пролетният полъх ще те гоня.
Когато бъдеш истински ела,
с цветовете свои ще те галя,
дъжда ще бъде моята коса,
и рай за нас ще бъде утринта.
Когато бъдеш истински ела,
аз ще бъда твоята пролет,
ти ще бъдеш мойте цветя,
така завинаги ще бъдем
двамата в света.
БЪДИ ИСТИНСКИ!!!!

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

С твоята добра душа,
и усмихнат тъй широко,
ще се справиш със дъжда
и ще си летиш високо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ако отгоре видя
хора смръщени и зли
да ги хапя ще отида,
че да станат по-добри!



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Но пази се ти,
че много ще боли,
шамар от хора зли,
които комар иска да промени.

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

Ти си вихър поетичен,
страстен, нежен, неприличен
и се чудя тази хала,
де до днеска е стояла?!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

По прозореца ми кротко ромоли дъжда.
Слънцето се крие в облаци, днес няма дъга.
Дори музиката звучи в мене с тиха тъга...
Който мъка чужда мие, става за нея река.[..................] няма подходящо личице...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше скрита,
през девет планини ,
та чак в десета,
и опитва се да те плени,
с нежността си дива,
додето ум загубиш ти,
и дадеш си сърцето!!!

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

Остави зад себе си тъгата,
прозореца си отвори,
пусни във стаята дъгата
и всичко тя ще озари!



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Омайница-вълшебница е пролетта.
Ще зазвучи любимата соната -
за Изгрева и за дъгата, мелодия
на теб позната - за Комара и Луната.

Време е да полетя в тишината ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спри не тръгвай,
без Изгрев накъде,
без теб ще опустее
синиото небе.
Остани с двама ни,
сподели песента омаина,
с нас Комара,Изгрева,
и Луната сияйна...

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

Изгревът се появява, когато се скрива Луната,
само миг, между деня и нощта, разпръсква тъмата.
Утринно-лъчезарен нежно се целува със Земята,
радостно го посрещат птиците, росата, цветята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи утре без протакане
тука пак ще те очакваме!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Сега вече ме разби! По колко жертви на пътуване оставяте? :р Кръвожадна работа, комарска! Май е по-добре, че колежката ми е надувала главата, поне съм си жива Нашата сценка беше "Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша".

През надвисналите облаци сиви
няколко слънчеви лъча игриви
преминаха и сребристи петна
хврлиха на стената, а призмата
пое светлината и ето - дъгата...


Добро утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И двете не са лоши! Трябва да ги поставят в театър!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Сега, когато пиша тихо мракът
потеглил е на своя дълъг път,
полята вече слънчев лъч не чакат
и скоро тук при тях ще е сънят.



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Догато препрочитам думите красиви,
нощта завива с черно кадифе града,
ветрец подгонва облаците скрили
звездите-обожатели на своята луна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите