Ех, да можеше да придобие епидемичен характер... Колко по-малко намусени хора щеше да има...една приятелка в такива случаи възкликва: "Ех, че радост!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост:
в круша стара
над дувара
кацнал е Комара.

Май се готви
той да хапе-
цели ще ни лапне...
Скоро всички
най-трагични
ще сме маларични.

Я, Комарът
щом захапа
скочихме през трапа
и мъжете,
и жените
мигом станахме честити.

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост.
Сън сънувах,
сън прокоба
без лъжи и злоба.

Аз feat. Яворов


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Редактирано от Koмap на 02.06.04 16:59.

Тоз Комар уж кръвожаден
нещо се помайва...
Явно е, че той е гладен
а в сънища се спотайва.

Чака го в дъжда пороен
гола, нежна дама...
Беж Комарко неуморен,
честити да са двама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, добре го каза "беж",
че дъждът, макар и свеж
ми измокри в миг крилата
е едва летя в тъмата.


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Ааа, Комарче, не така...
с мен си правиш ти шега...
освежаващ дъжд, крила...
какъв полет в тъмнина?
Любовта е всеобхватна,
мека, нежна светлина...
Без остатък тя разтваря
всяка мъка в радостта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези поетични камъни,
бяха за моята градина,
хайде комарчо честити,
на самолета се ти качи,
и сълзите горки потуши.

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Ако те няма до мен,
нямам нужда от нощ и ден.
Ако не чувам гласа ти,
в мен умират мечтите.
Ако не виждам очите,
дори звезда в небето няма да свети.
Ако не усещам ръцете,
за мен няма чувства вече.
Ако я няма лубовта ти,
земята ще спре да се върти.
Ако тебе те няма,
живота ще бъде измама.
Ако ти си отидеш от мен,
нищо няма смисъл тогава,
сърцето ми ще спре в този ден,
и аз ще потъна в забрава!!!

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Стихотворението ти много ми хареса.
Силно и много болезнено.
А тази част ,че си е копна с твое позволение.

"Когато те няма
животът се смесва с театъра
и дни като слама
летят разпилени от вятъра. "

Живей Обичащ!

И аз ходих в командировка с автобус . Каква ти поезия да пиша там. Колежката, с която бях не млъкна 2 часа и половина по пътя. Дори уолкменът не ме спаси. Тя ми предложи да си сваля слушалките, за да я чувам по-добре.

Желанията, огнени жребци,
щом с вихрен бяг препуснат
в колесницата на чувствата
и вятърът на буйния възторг
зарови пръсти в твоите коси,
не позволявай пътят да загуби
очертания във погледа премрежен
от внезапно бликнали сълзи.
Повикай за секунда мъдростта.
Успееш ли във този миг да спреш,
на волята опъвайки юздата
и болката пронизваща да понесеш,
единствена смиряваща плътта,
ще бъдеш господар на себе си.

ББ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите