Аз не обичам историите
правилни
прави
и още така

претенциозни
в свойта висша претенция
л о г и к а
с м и с ъ л
и
и с т и н а

аз не обичам
историйте
исторически
приказни
и дори
мета-физически
с елементарно
елементарически
дразнещо
фифи-физечески
<<нещо си>>
търсещи своя опора
вечна и вечно
в реда
във системата

някаква гадна претенция
има във смисъла
зейнал открит
обяснен
обезсмислен

аз не обичам
историйте
класицистично класически
ен
цикло
педически
педи
атрически
аз не обичам Балзак
реалистически
аз не обичам Юго
романтически
а какво
не обичам
модернистически
е съвсем
е съвсем

без значение...

та

приятели
дружки
любовници
и любима

за днес
за часа
за мига
- за момента

с дъх на мента
би могла да е твойта уста
или водка
и вино
когато целувам
т(-е)
и това
би могло да е значещо,
значи
би могло да не значи
нищонищичко никому,
казвам,
нали?

има нещо красиво във хаоса:
значещо:
има грешки в системата
и дори
дигитално-логичния смислов поток
се изгубва
нанякъде
ентропически
пически
и
прически

та
като че ли
има нещо отворено в хаоса
някъде
някъде на
нанякъде
къмту някаква
никаква
нищовечна
нищочовечна
и нищочовешка

вечност-любов?

:

ето защо
аз обичам Бодлер
и Виан
и Превер
а дали
всъщност обичам
Дали
(и Дали)

е съвсем
е съвсем

без значение всъщност, нали?

и дали
ако вчера ли(?) днес или утре
разказах разказвам разказвам ще приказка
и нали
ако някакси някак съвсем
ти не ме разбереш, о, любима
ако накакси някак съвсем
аз не се
разбера

то това
то това, мисля аз
съвсем не е страшно,
съвсем

съвсемнямастрашно
във лудостта

и не ще
да подреждам по своя тертип
и не ще
да подреждаш по своя тертип
любовта
вечността

и са някак излишни съвсем
всички гадни системи в целувките
с дъх на водка и мента
(и вино)
Или

ако аз те обичам, нали
а те обичам, нали
ако разбираш, нали, в този хаос
аз някак копнея за вечност, нали
то това
то това без съмнение
то това неизречено
страшноизречено
смешноизречено
то променя ли това любовта
вечността
и дори

е съвсем
е съвсем

без значение...

neshto si mnoo svezh!

че съм "свеж"

и не мисля, че те разбирам, Ло

аз
съм
си

ако ти се занимава, уточни се

vizh kakvo, Senkine,
ne znam kakvo te e prizovalo da vyzpriemesh izrechenieto mi tji drypnato i rezervirano. tvoq si rabota.

zhargonyt mi ne razkriva prostite dumichki: mi evala, brato, haresa mi.

bydi si si kakyvto si.
mnogo pozdravi.

off, i daj po-bodro...!:) zhivotyt e hubav.. na Begnini...
:)

mnogo e...lejerno ...i stiga donikude- kato si4ko tiq dni (M.K.)

kfo prai pichyt?
chete li mu kraq na zhurnalistikata?

( ili greshno sym razbrala)

kuv krai na jurnalistikata?:)

Моето име е любов.

Обичам историите, всичките,
даже онези,
отритнати,
прекалено такива,
или много инакви,
нехаресвани,
повече песенни,
повече прозаични,
обичам историите,
всичките -
и тези, които не разбирам,
и страшните
(рошави и прашни);
аз обичам думите-
подредените,
не насипани на куп
и осиротели;
думите,
който заобикалят покоя-
подредения,
междинния,
приютил майсторски любови;
думите
(изкрещени
прошепнати
нечути)
на светлината.

Аз обичам

обичам

думи
а ето, че те
застават помежду ни
и от този хаос
твой
ранена светлина изтича
(и, да, някой е отминал някое "обичам те"),
и ти стоиш,
и ми говориш
за нередности
за не-ред
за незначещи
за беззначения
и за вселени
(любов ли?
любовни?)
за разбиране
и не-същото,
за страх.
Не, съвсем не е страшно,
кой говори за страх?
Няма нищо, което
би могло да уплаши
в мен, в мойто "ще бъда" и "бях",
нищо в хаотичната лудост,
във безвремието,
което пробужда
любовта ти във мене.

(И ако аз те обичам,
то родени са вечности-
само се пресегни...)

Аз съм обречена
(няма страх
не е страшно)
не е нужно да се разбираме
кой би могъл да се уплаши
от простия факт,
че умирам
не подреждаш,
разбира се,
не подреждам и аз
и вселените
и любовите
(любовта
не е подредена
спрямо старите
или новите)
не подреждай-
поникват цветя
много истинско
и естествено
без да трябва
да се садят
(така падат
и листите есенни)
колко бели листа
са изписани
в тъмните нощи
парадокси?
не започвайте
почакайте
кратък миг още

любими
забрави ли за онези градини
естествено зародени
но поддържани,
да не умрат,
от мене?

Ако изгърми
една слаба вселена
като предпазител
да, наистина, няма ли значение

неизречени
тлеят във мене
твоите изстрели
без значение
непроменящи?
повторения
повторения

любовта
ще върви край ковчега ми
ще се усмихва
от някой ъгъл
ще разбереш ли,
любими,
че вчера,
утре,
днес
са те излъгали?
Някакво време
се е намесило
като прът в колелото
на...
времето?

Аз съм обречена,
затова ще прекрача
отвъд
и оттатък -
любовта се променя от думи
и опарен от своята вечност
неотричащ
безкрайната нежност
постави светлинка помежду ни

твоят хаос
съвсем фанатично
да опиташ да завладяваш
аз да мога,
неотричащо,
чакайки те, да остана -
в светлина за теб видима
достижима

противоположна?

разбира се

любов е моето име

П.П. да се грижиш, ще можеш ли?
има значение нещо, щом само теб наричам любими

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

ena statiq

na