Идваш и докосваш се до мен-брега,
само за миг-да,
ала миговете са най-близо до вечността.
И в тази целучка моментна
от мене вземаш миди
и рапани,
скрили в себе си песента
за една любов невъзможна,
за надеждата
и копнежа.
И само пяната остава да топли мене-брега,
да попие във мен,
да обладае всяка моя песъчинка...
и все така,и все така...
аз чакам прилива
да ме целуне,
да прошепне две нежни слова,
да си отиде тих и изпълнен с тъга...,
за да се завърне после за още няколко мига...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mer Girl на 24.04.04 23:33.

Много, много затрогващо. Вечен бриз от солена морска пяна.
За да се вживея напълно, да се вчуствам, ми пречи само едно моментно питане:
......тъгА-мигА... или тъгA-мИгa, а дали... не и... ТЪга-мИга?...

Редактирано от izmislitca на 25.04.04 00:02.

Благодаря ти!Това е едно от най-милите неща,които някой някога е казвал са стихотворенията ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заслужаваш много по-хубави думи за стихотворението. А като го прочетох сега, намирам въпроса си за ритъма, меко казано, неуместен.
:)