С компания шумна из нощния град
прогонвах и аз тишината,
закрачил край нас раннопролетен хлад
полюшваше леко листата.

Навярно зад някой прозорец заспал
и тебе от сън съм събудил.
Прости ми! Не исках! Сега ми е жал,
че твоят покой съм прокудил.

Ти, може би, утре ще станеш в зори
все тъй лъчезарна и свежа,
но с чувство на явна досада дори
към снощния луд и невежа.

Госпожице нежна със светло лице
за мене, уви, непозната,
аз цвете за прошка от цяло сърце
оставил ти бих пред вратата.

И после зад ъгъла скрит и смълчан
ще чакам навън да поемеш,
и искам, как искам с прекрасната длан
с усмивка ти него да вземеш.

И вече щом крачещ из нощния град
дома ти съзра в тъмнината
единствено тих раннопролетен хлад
ще чуеш как гали листата.

14. 4. 2004 г.
Бургас

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Прекрасно, прекрасно, страхотно! Браво...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Прекрасно е!

Много, много благодаря, Nousha!
Харесвам начина, по който пишеш и ми е страшно приятно да получа такива мили думи от теб!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

хубаво

closer than appear

Много благодаря и на теб!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Мерси, Лора! Отдавна не бяхме се засичали тук...

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

ами кабели, какво д се прави, то не зависи от мен

ама като ми замирише на море...от твоите стихове...ами...

closer than appear

защото много не ми харсва че малко тъжничко е накрая

сега ако ти кажа само за мен да напишеш още едно куплетче с един оптимистичен и наистина ранноморско свучащ завършек

ще го направиш ли?

closer than appear

Защо не!
Макар, че то ще си остане само за теб!

А сутрин преди да разтвориш очи,
под топлата мека завивка
пред прага ти цвете едно ще мълчи,
зачакало сладка усмивка.



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***