Днес за първи път си помислих,
че може би наистина исках устните ти,
че може би теб съм сънувала винаги.

Днес за първи път те желаех,
така, както никога никого...
Исках с теб да разделя и безкрая...

Исках те, както когато се сещам за кисело
исках да бъда усмивка в очите ти,
толкова исках и ми е толкова писнало
от твоите глупави, детски игри.

е, значи днес все пак е бил хубав ден - разбрала си доста неща за първи път.
а игрите никога не са глупави. особено детските

да, наистина ползотворен ден :)))
и - вярно е, че детските игри не са глупави, но за тях си има време, после просто не са си на мястото - проблемът е в нещата, за които или моментът не е дошъл, или е отдавна отминал

в началото - мисъл или чувство?
като цяло много затрогващо, хареса ми.

Вчера беше чувство, днес е мисъл ,
знам ли...

ясно.
:)

май в любовта мисленето само пречи:)

май всичко е според зависи:)