Пожелах те повече от всякога
и ти така ме пожела
и заедно под цъфнали череши
в едно се сляха нашите тела.

Не спираше да ме докосваш
и не преставаше да ме събличаш,
не можех да не те прегръщам,
усещах електричеството да обичаш.

В телата ни бушуваше пожар,
непотушим и неугасващо запален,
привличаха се двата полюса в закона стар
във голотата на изящество погален.

И устните не можеха да спрат,
да се намират и отново да се търсят,
ръцете неуморно шареха да продължат
преплитаха се и се гонеха задъхано.

Във мене беше нежен и бушуващ,
по тебе бях разтворена и топла,
и сливахме се, и полузагубени
се търсехме в магията дълбока.

Сега, когато няма те по мене
усещам пак ръцете ти и устните
и пак протягам моите в пространството,
а то е твое, цялото е тръпнещо.

Страхотно е! Това е мечтата!

...изпепеляващо звучи,

когато се отказваш от мечтите си, умираш!

abe da be
ama ne e pi4arsko
nqma ni6to fatalno koet da nahrani istoriqta

Мнението е изтрито от somebody_s

Историята се пише от смелите! ;)))))))))))))))))

Пази, боже, от сбъднати мечти! :) Шегувам се :) Колко хора могат да се похвалят с такава сбъдната мечта? Но пък е хубаво, ако се стремят към нея.

Вълшебно е:) Имам такива сънища:)))

А аз такива реалности ;)))))))))

Е, стига де, направо благородно ти завиждам :) Имаш ли и други стихове? Харесва ми как пишеш.