Не..сега не е за поезия
Не желая да пиша сега
Искам тихо в леглото да седна
Да заплача и вия в ноща

Искам нежност да има за всеки
Искам тихо в мрак да заспим
Искам липса на болка вовеки
Слънце нежно над нас да искри..

Нежен допир в очите да има
А в душата- неземни искри
Виждам края на нашата зима
А на пролет- любовни зори

Ето..слънце отново се буди..
Сещам дланите пак как блестят
Сякаш шепот на лятото чули
Малки феи прелитат и нежно шептят

“Ти къде си? Не знаеш ли зиме..
как се сипе омайният сняг..
а на пролет в цветя окъпи ме..
и не сещай ни задух ни враг

есен дойде ли..дъжд като вино
пак живота дари с блогодат..
а когато животът си тръгне
..прости ми..
и люби ме на тихия бряг”

Не..сега не е за поезия
Ето..спирам да пиша сега
Тихо, кротко в мечтите ще седна
Ще запея пак нежно в ноща.

"Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му."

kuf e toia psevdo site det si pusnala?

моя струва ми се:)

"Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му."

ma koga she se vidi poveche content?