На дланите ми
кацна обичта.
Докосна със крилете си
ръцете ми.
Невинно бяла,
нежна като пух,
усетих я
достигна до сърцето ми.

Погалих я
по фините криле.
Затоплих я
и тя ми се усмихна.
До себе си я гушнах
и безброи цветове,
в лицето ми
се отразиха.

Дали я стреснах
или я убих,
докато стисках в длани
нежното и тяло.
Защо я улових,
дали сгреших.
Оставих я да литне,
просълзена я изпратих.

Поздравявам те, много е нежно:)

Благодаря!
Друго не мога
да кажа сега.

уважавам те много като поет. поздравления.

Leave nothing but tracks...take nothing but pictures...kill nothing but time.

Накара ме дълго да се замисля:)
Любовта е крехка

леко и ефирно като пухче
ме докосно твоето стихче

Благодаря ти от сърце..Дейти

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

По-скоро съм аматьор, не поет. Просто пиша, каквото усещам. Благодаря ти!

Моля, заповядай, пак ела!
Може още да има,
аз съм гостоприемна душа!

И аз се замислям за дълго. Някога така се уплитам в мисли, така ме връхлитат, объркват! Разбойнички! Ще ги подредя аз тях!

С удоволствие ще дойда пак
като ме подсети някой знак

Ужас - разписах се в рима
твйта нежна душа - зарази мЪ



To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake