Мечтая си понявгаш да съм лигла –
разглезена и мъркаща, преляла
от нежна розовост. От мигла
в окото – шест сълзи проляла.
Ще пърхам с клепки срамежливо,
от мишки дребни ще пищя,
ще махам с кърпичка щастливо,
красиви фрази ще редя.
Ще стъпвам върху бели рози,
внимателно – да не раня
току на трънче някой глезен.
Ах…що не мога да хвърча
на педя само от земята –
ще ръся вредом със роса –
една такава – хармонична,
не някаква си там…боза.
И ще въздишам артистично
при всеки бегъл комплимент,
и ще бърборя теистично
с апломб на мъдър компетент.
Как искам нявгаш да съм лигла…
Несправедливост. Ах – съдба!
Поне онеправдана пикла -
да взема да си порева?

Хвърчиш и още как...
Пък ако трябва пореви си..като Човек.

Ей, че хубаво...
Поздравления!

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

но само на мъжко рамо... Иначе се хабят сълзите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Чудничко!

Пореви си миличка сега.
Ето ти салфетка.
Духай си носа!

Блажени са поканените на сватбата на Агнето!

в облаците

благодаря : )
и на теб поздрави :Р

слушам!
когато ми хрумне да ревна, точно там ше закова носната кърпа.