Превърнал съм се в празна чиста чаша.
която ще напълниш само ти
и в този миг щастлив звездата наша
в стъклото изведнъж ще заблести.

Снагата ти – уханно бяло вино
ще пазя от превратностите в мен;
от зимните снежинки с тяло фино,
от зноен пек през дълъг летен ден.

От тебе няма никой да отпие
и с тебе няма мъка да теши,
ни в топла утрин изгрева ще скрие,
ни нощния покой ще наруши.

И често в мрака тих звездата наша
ще гледаме честити как блести –
аз – твоята удобна, светла чаша,
а в мене ароматна, бяла ти.


21. 1. 2004 г.

Благодаря, Вълчице!
Както винаги първа... Все едно бдиш над този форум!

Не бдя. Само чета.

И както си четеш - хоп и постнеш нещо хубаво!

Ако си забелязал, вече съм само читател.

Скоро друго видях, но...
Да не се отказваш да постваш тук?

От опит:


Внимателно пълни е тази чаша
кристала чист пази,
кристален блясък и в очите
нека дълго да блести.

Много ми хареса! Обичай и бъди обичан!

Живей Обичащ!

Благодаря, Жо!
Хубав опит!

Haide be 4ovek- kude se izgubi? Tolkova surca te 4akat tuk:))
Bravo gotin:)