Есенна гора с клони оголени.
Листи последни горестно ронени.
Вечери натежали от спомени.

Вярата пролетна е прецъфтяла.
Лятна възторженост е отлетяла.
Перспективата - смразяващо бяла.

Мълчания – гробовно подтискащи.
И надежда за сълзи пречистващи,
опрощаващи думите липсващи.

Стрък последна нежност зелена
сред гниеща шума стаена....

Prekrasen stih!

Хубaво ще е, пaк дa се нaдприкaзвaте в стихове, кaкто едно време

Kade se izgubi, usmiv4ice?

Пролет китна следва след есен студена...
В зелено Земята ще бъде...

Не съм се загубила съвсем, Звездичке. Може би само в този форум

Но ми е страшно приятно отново да ти се усмихна

От моя страна проблеми няма,
но за целта трябват поне двама

А ти направо ме шашна, като изрови това стихче от нафталина

Усмивки!!!

Каквото след зимата е оцеляло,
ще се накичи в зелено и бяло

И аз се позагубих, но си струва човек да се понамери, както е днес. Благодаря ти за усмивките. И аз ти изпращам моите.

Наминавай все пак.

Зимата ще си отиде побеляла
пролетта ще я изпрати пак
шатрата небесна весело ще люшка
хвърчилата цветни из поляните ще гони
бризът палав от зори до мрак.






<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от * на 20.01.04 14:31.</EM></FONT></P>

Редактирано от * на 20.01.04 14:33.

Ще го правя, не се съмнявай. Пък на който не му харесва, да си се мръщи, колкото си иска

Толкова е стоплящ фактът, че някой все още се сеща за теб Благодаря!