Закрачил по някой разбит тротоар,
осеян с хартийки и псета,
объркан, безизразен майстор Яшар
оглежда безчет колелета.

Но те са от гума, не пеят, летят,
пред тях не препускат копита;
Яшар уж диви се на този нов свят,
а някак душата му свита.

Навред мръсотия и смрад от бензин,
завеса от пушеци черни
и смогът лежи като сив пластелин
над къщи и сгради модерни.

Отнейде се мярна за миг мършав кон
пред ромска каруца завързан,
но не песента им, а техния стон
удави животът забързан.

Иди си, иди си, добри ми Яшар,
далеч от града безсърдечен;
върни се пак в края си хубав, макар
днес в бедна одежда облечен.

Потегляй, дори не поглеждай назад,
тук властват немир и несрета
и всички живеем с мечта: в този ад
да пеят безчет колелета.

Стихотворението е чудесно, но Сали Яшар като, че ли остана в миналото. Него днес го няма. Днес Яшаровците крадат колелета за вторични суровини.

Здравей, Вълчице!
Благодаря за оценката! Вярно е, че е от миналото, но именно затова съм си позволил да го открадна от Йовков и да го доведа тук при нас.
А за вторичните суровини - не са Яшаровците, Вълчице. Сали Яшар е турчин, а те нямат точно такъв афинитет към колелетата!

Прав си. Не знам защо направих тази асоциация в момента.

Нормално е, с това провокативно фамилно име!
Доста Яшаровци се грижат за да няма пеещи колелета.

хубаво, да! Тук вали сняг, за първи път тази зима, прочетох ти стихотворението и си помислих, че сигурно е много романтично в снежна тиха утрин да се чува само тропота на копита и колела

не знам защо обаче, сигурно защото съм тук, по- асоциативно ми в впряг с кучета

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

Честит първи сняг, Лора!
Всички сме чували за тамошния сняг и шейните, теглени от хъски. Хубаво е, само дето не е наше си...
А и колелетата се движат и през останалите сезони!
P.S.: Повози се на един кучешки впряг и за мен, ако имаш възможност!

и за мен се повози.

кучешките впрягове са някъде доста по-на север от тук,

но аз да ти кажа какво нещо съм виждала тук на сред един от най-големите и притендиращи за циливилизованост градове

бях го забравила...та първия път когато отидох да видя небостъргачите, не, май беше втория път, както и да е, виждам, начи едни двуколки като колестници и ги дърпат млади момчета, нещо като индийските рикши, нещо което съм виждала само по филмите, мен тогава доста неща ме шокираха тук, но това е просто върха
какъв човек трябва да си че да се качиш в нещо и да караш, макар и да му плащаш някой да те влачи, унижение, не, ами унижение

а файтони с кончета тук има на Ниагара, защото е курортно градче

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

На тези човешки впрягове не се вози и за мен, моля те!
Мисля, че и Вълчицата ще ти откаже!
Ако беше жив др. Живков сега щеше да каже няколко думи за дивия използвачески капитализъм...