Опитах другаде и не потръгна, я да видим тук. Мислех да я пусна в Литература, но ...
Ето какво предлагам - пускам тук част от стихотворение, опитайте да познаете автора и който успее, пуска на свой ред част от стихотворение. Може да се получи интересно, нали?

"Не знае никой преди колко века
събудила е тя човешкото в човека.
Но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката! Със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека...."

Това е лесно, като за начало.


On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Лъчезар Станчев
ако не се лъжа.

Я да опитам със стих - за начало нещо класическо :

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цафналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Редактирано от Ceнkин на 12.01.04 14:05.

Towa dazhe i az go znaeh..., no zakasniaah:-(
nisto drugia pat

Това е на Бърнс

А ето и част от едно мое любимо. На кого ли е?

"Говори, говори, говори
аз притварям очи и те слушам
ето минахме сънни гори
и летим над морета и суша..."

Бърнс :)

още нещо клaсическо :

–Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички - каза Финдли

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли
- Ноща ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли

- Веднъж да минеш моя праг...
- Дa мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли



Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

изпревaри ме :)
товa не е ли Дaвид Овaдия :)

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

аз мисла ,ч е е Елисавета Багряна

Багряна е :)) Стиха се казва "Унес"

а за Давид Овадия - любимото ми е "Вярвам в мълчаливата любов"

А сега да продължим ли играта? :)

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
...

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Редактирано от timshel на 13.01.04 12:50.

тaкa е , Елисaветa е :)

твой ред е дa пускaш стихче

( опитaх се дa пуснa целия стих "Унес", но дирa не го рaзчете )

Редактирано от Чeшиpcka koтka на 13.01.04 12:57.

страшно е свеж Бърнс
съвсем като съвременно среднощно звучи

нищо ново под слънцето