Бих искал да те видя. Много.
Бих искал ти отново да си човека с който бих могъл да споделям всичко.
Бих искал това и още много.
Бих искал.
Но не може.
Бих искал да те мразя повече, от колкото те обичам.
Бих искал да те виждам повече, от колкото те сънувам.
Бих искал да съм по близо до теб, от колкото мислите ми.
Бих искал.
Но не може.
Бих искал да мога да те забравя.
Бих искал да те изтръгна от сърцето си.
Бих искал да не вземам толкова навътре всяка твоя дума.
Бих искал да мога да те гледам спокойно когато си с друг.
Бих искал да си представя живота си без теб.
Бих искал.
Но не мога.
Бих искал да те няма.
Бих искал да съм друг.
Бих искал да съм някъде. Не тук.
Бих искал.
Но не искам.

Сега поливам с кръвта си поливам градината на нашите чувства и си мисля как...

...бих искал да ти подаря цвете.
По случай твоето израстване
по случай това, че все пак те видях за малко
по случай топлите думи които чувам понякога от теб
По случай... а защо вече ни трябва случай?

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво


мисля си, ако можеше да си с нея всеки ден, дали би правил това за което си писал и дали би бисал за това което правиш

защо става поезия от невъзможните неща, а когато са възможни не ги правим, а и да ги правим от това не става поезия, защото ако всичко това го пишеше не като желания а като действителност, щеше да прилича на блудкава поезия от миналите векове

не мисля, че някой има отговор за това , просто си мисля

closer than appear

Честита Коледа!

С кръвта си поливам градината на нашите чувства и си мисля
как... ...бих искал да ти подаря цвете. Бих искал да те
видя. Много. Бих искал ти отново да си човека с който бих
могъл да споделям всичко. Бих искал това и още много. Бих
искал. Но не може. Бих искал да те мразя повече, от колкото
те обичам. Бих искал да те виждам повече, от колкото те
сънувам. Бих искал да съм по близо до теб, от колкото
мислите ми. Бих искал. Но не може. Бих искал да изтръгна
леда от очите ти и да смачкам острите ръбове на думите ти.
Бих искал да разкъсам сърцето ти и да го хвърля в пеща на
душата си. Бих искл да те убия. Бих искал кръвта ти. По
пода. Червена. Бих искал въпроса в угасващите ти очи. Бих
искал отговора върху бледите ми устни. Бих искал. Но не
мога. Бих искал да те няма. Бих искал да съм друг. Бих
искал да съм някъде. Не тук. Бих искал. Но не искам. Искам
просто да ти подаря цвете Искам Искам Искам Искам Искам
Искам Искам.... .....от леден камък, топлина и студ от
слънцето горещо.

Аркадашко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

той се загуби съвсем наспоследък
за жалост

нищо и никой не се губи. В БУКВИТЕ си е. Казал е доста неща. И аз още не съм ги прочела всичките, но що е време - пред нас е.

знам, че е "в" Буквите :)

просто не е в активен режим напоследък - от доста време, даже

е - качество, за сметка на продуктивност ;-))

...
носталгия по нечия запомняща се маниакалност - нещо такова

Аркадашко има проблеми и то не само с достъпа до нет. (Е стига сме го обсъждали детето).
Хубавата новина е, че е част от екипа на новата "Дъга" - пожелавам им успех!

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите