много интересен въпрос!понякога "лаенето на критиката" определено въздига/срива една творба без тя да притежава приписваните и качества!
в твоя случай анализът определено създава творбата!

Ако някога ми потрябва рецензия, ще се обърна към теб, като първо ще моля за снизхождение защото като видях какво си направил с нещастното творение, както си успял да го вдигнеш, така, вероятно, можеш и да сринеш.

хм.... интересно какво ли ще стане ако решиш да критикарстваш..

i kvo?

Колега, първо уточнете понятието "строфа"! В едни случаи го употребявате в значение на "куплет", в друг - като "стих"! Ама дайте да дадем, т.е. да се разберем!

Имам сериозни забележки към ударния анализ на средната строфа /или катрен, както се изразявате вие/. Цитирам:

"Силаботонически тя е най-подредена:
- - \ - - - \ -
- - \ - - - \ -
- - \ - \ - \ -
- - \ - \ - \ -"

За мързеливите, които ги мързи да скролнат до анализируемата поетична творба, привеждам въпросния куплет:

"Ту се чеше по главата,
ту си бърка под полата,
песента се пише трудно,
а темптреса мисли мудно..."

Позволете да не се съглася с Вашата силаботоническа трактовка на първите два стиха! Когато ги рецитирам /което направих два-тринаесе пъти, и то с голямо удоволствие!/, винаги натъртвам на "Ту"! Как може да поставяте тиренце там, където е от ясно по-ясно, че трябва да се сложи наклонена чертичка! Даже опитах да заменя обстоятелствените пояснения с други, например:

"Ту се чеше по гъзът,
ту си бърка във носът"

и смея да ви уверя, че силаботониката е същата - демек с ударение на "Ту"!

А сега да преминем към третия катрен. Според вас:

"Още с първата сричка на третата строфа обаче стихотворението се взривява отвътре. Ето как изглежда силаботонически четвъртата строфа:
\ - \ - - - \ -
- - \ \ - - \ -
- - \ - - - \ -
- - \ - \ - \ - "

След като разбрахме какво мислите по въпроса вие, да видим как стоят нещата /и ударенията/ в действителност!
И тъй, да проанализираме куплетчето:

"Писа, бриса и въздиша,
песента й все издиша...
И измисли най-подире,
тя да пусне постинг в дир-а..."

Смея да твърдя, че не сте прав да твърдите: "Във втори стих се появява и едно свръхсхемно ударение, което окончателно разваля зададеното от предните строфи звучене (единственото ударение на четна сричка)." Дръжки! Това т. нар. свръхсхемно ударение /ха-ха!/ съществува само във вашата фантазия, защото сте се заблудили от кратката форма на притеж. местоимение “и”, която се пише с ударение /в случая с й/, но при произнасяне не се набляга на него!
Тоест, както казваше един - ДА, ама НЕ! Вижте каква е истинската схема:

\ - \ - - - \ -
- - \ - - - \ - (песента й все издиша)
- - \ - - - \ -
- - \ - \ - \ -

Иначе съм напълно съгласна с вашите изводи за темптресите, търсещи себе си в лучените лехи и буките, както и за "подредеността", наречена Дир! Хайде със здраве и нови успехи в анализа. И както казваше един неизвестен сапьор /светла му памет/ - прецизност, прецизност и още веднъж прецизност!

Verno imash logoreja - abe vie sicki tuka - otkade tolkova vreme i sili da se zanimavate s psevdoanalizi na psevdonapani, i to na temptresata?
Ne mi obrashtaj vnimanje, rabota za nominacjata.
sori, to ne bilo pisano ot temptresata, a za neja.
se taja tapnja.

Редактирано от * на 27.01.04 17:45.

С това "sori" направо си зачеркна номинацията!

хех, товa си беше кaт` кaртечен откос

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

ako si tolkova larj kolkoto si pedanticna, evalarkata.