Много дълго през тръни вървях,
гонех вихри, в камшик ги заплитах,
дните си гонех без жалост със тях,
кръстопътния възел разплитах.

И все бързах, бързах. И накъде?
Подир мечти, принципи, щастие,
пътя през бурени отварях с ръце,
само с бурите бях в съучастие.

Не съм много красива, нали?
Нося белези от съсирена кръв.
Не се тревожете! Днес не боли.
Болезнен беше белегът пръв.

Уморена искам за малко да спра,
за малко вън пред прага да седна.
Не бойте се! Чужд огън аз не крада,
на щастие чуждо не ще да посегна.

Моля, подайте само чаша чай.
Чаша чай и после ще си тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам дори дали и ще се върна.

18.11.2003

Много ми харесаха последните два куплета и аз се чувствам така ....

Mnogo e krasivo!

Благодаря ти!

шо не опиташ така?

Моля за чаша единствено чай.
Чаша чай и после ще тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам и дори дали ще се върна.

???
(надявам се разбираш какво имам пред вид :P )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чаша чай ще ти дам
и после ще тръгна,
но преди това ще ти стопля ръцете.
Чаша чай ще ти дам,
но преди това съм усетила,
че от белези е ранено сърцето........

Не разбрах много, ама нейсе...

Още колко дълго можеш да издържиш така? Звучи ужасно уморено и тъжно...

...if I go insane, please don't put your wires in my brain...

Ето чаша чай с лимон и мед. Да ти е сладко!



Надявам да се вънеш..Дейти

I used to be indecisive, but now I am not so sure.