Много дълго през тръни вървях,
гонех вихри, в камшик ги заплитах,
дните си гонех без жалост със тях,
кръстопътния възел разплитах.

И все бързах, бързах. И накъде?
Подир мечти, принципи, щастие,
пътя през бурени отварях с ръце,
само с бурите бях в съучастие.

Не съм много красива, нали?
Нося белези от съсирена кръв.
Не се тревожете! Днес не боли.
Болезнен беше белегът пръв.

Уморена искам за малко да спра,
за малко вън пред прага да седна.
Не бойте се! Чужд огън аз не крада,
на щастие чуждо не ще да посегна.

Моля, подайте само чаша чай.
Чаша чай и после ще си тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам дори дали и ще се върна.

18.11.2003

Много ми харесаха последните два куплета и аз се чувствам така ....

Mnogo e krasivo!

Благодаря ти!

шо не опиташ така?

Моля за чаша единствено чай.
Чаша чай и после ще тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам и дори дали ще се върна.

???
(надявам се разбираш какво имам пред вид :P )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чаша чай ще ти дам
и после ще тръгна,
но преди това ще ти стопля ръцете.
Чаша чай ще ти дам,
но преди това съм усетила,
че от белези е ранено сърцето........

Не разбрах много, ама нейсе...

Още колко дълго можеш да издържиш така? Звучи ужасно уморено и тъжно...

...if I go insane, please don't put your wires in my brain...

Ето чаша чай с лимон и мед. Да ти е сладко!



Надявам да се вънеш..Дейти

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Колко може, Гръмовержецо..... Май само ти усети настроението...

Целувки!

Така е добре! Благодаря ти! Май ще направя редакция!

Даже го отредактирах вече... Благодаря ти! Разбира се, че е по-правилно и стегнато така...

куплетът беше произволно избран
опитай да преработиш и останалите по тоя начин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще помисля. До тук видях още нещо, но може би трябва време. Това е писано за 20 минути...

Стани ми редактор.

това е писано за пет

70. She

Дни и нощи
Мълчаливи
Без лице
Във мрака тънат
И във откровена тишина
Седем стъпки
Зад гърба ми
Седем стиха
Прошептяни
Седем свещи
Трепкат кротко
Седем мига
Застояли
И очи
Ме гледат плахо
На девойка
Там във мрака
И сълзи
Над мене капят
И две длани
Аз усещам
И съм сам
Насред полето
А полето
Е безкрайно
И коя е тя
Не ще науча
Тя е там
Не е далече
Тя е там
И я желая
Тя е там,
А пък я няма
И е хладно
И е тъмно
И е тихо
И вали
Дъжд от нежност
И от мъка
Дъжд от страст
И от сълзи
Вятър вее
Вятър топъл
Вятър ароматен
И пропит с мечти
Вятър влажен
Е дъхът й
Тя е там
И от това боли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твое ли е? Респектирана съм. Я, ми кажи къде да чета...

Ами сигурно ми звучи познато... казано най-дипломатично...

В отговор ето нещо, което мисля, че е подходящо... може вече да си го чела, не знам... както и да е, няма значение...



Препускайте, диви коне

през влажната степ

свободата е сладка

радвайте й се

докато имате сили

времето не винаги

ще бъде на ваша страна

един ден

силите ще ви напуснат

и ще остане само спомен

препускайте все така

докато силите се свършат

и си отиде нежността

вашите копита

тъй силни сега

ще се притъпят с времето

и магията ще изчезне

един ден

материята живее кратко

вашите мускули

тъй силни сега

ще треперят от немощ

един ден

и устремът ще секне.


Това, което е важно

препуска с вас в тъмното

през влажната степ

вечно и истинско

тук

сега

и винаги.

Редактирано от Thunder lnc. на 18.11.03 19:52.

ми то е от едни непубликувани никъде неща
ма ше гипусна скоро на сайта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То си зависи от настроението какво ще напишеш...

Добре. Ще потърся.

Естествено

...if I go insane, please don't put your wires in my brain...

Господи, но там прочетох нещо, което няма нищо общо с това тук...

какво пък толкова те е фрустрирало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо. Всеки си е луд по своему...

е ти не си ли се убедила, че не ми пука кфо пиша, стига да е яко :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успя да ме убедиш.

Две ръце протягам към теб,
две ръце сред полето
помисли..........
ще ги вземеш ли
не с сълзи
със усмивка
ще докосна лицето ти

Авторката явно иска да остави трайни следи в нашата поезия.
Мога само да я поздравя за тази смела и рискована идея. Дали тя се
самоидентифицира с лирическата героиня? Скитница в поезията?
И защо точно такива следи?

Искам да оставя стихове по пясъка, но е невъзможно. Морето ги заличава...

Права сте: пясъкът ще попие потта,
която се стича от челото Ви докато пишете.

Много зор, много нещо...

гледам стилистиката ти, човече
и имам странното усещане, че срещам твърде познатите и дори класически деформации на едно филологическо образование

вероятно в процес

прав ли съм?

No1 !

я отдели още 5 мин дa нaпишеш още нещо :)

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

полудявам
чувам гласове

измислих си момиче, а сега
то говори в моята глава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:P

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като му доде времето, деба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не полудяваш. Аз не съм измислена. Съществувам си. За пръв път пиша тук. Вдъхнови ме.

cool! и 10x :):)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

cool има много значения. За кое ли си мислиш?

за единственото, в което го употребявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя е там
и не е хладна
сред полето от мечти
топъл вятър
вечер нежна
искаш ли ги
ги вземи

sorry
но изобщо не си нацелила настроението
всъщност ... въпросната тя е смо изразно средство ...
но карай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къф си па ти беее, умна курова главоооо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, че си! Аз не съм поет. Нямам претенции. Изкуството се усеща от всеки различно. Как ми отряза крилете, току що полетяла

Такаааааа:

Тя търсеше свежест
в полето с мечти.
Побиха я ледени тръпки,
в непроходими мъгли.
Разтвори ръце,
за да литне от там.
Не можеше,
някой и беше отрязал крилата.
Погледна, усмихна се,
поне и е оставил краката.
Затича се, бягаше далече
от полето със студени очи.....
Търсеше слънце
търсеше топли мечти.

ам
ми не бе
то няма такова нешу аз съм поет аз не съм
шом пишеш толкова без усилие, супер :) просто онова там наистина няма общо с ни една жена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Погледна през рамо назад
и му прати целувка.
Той беше мечтател,
но малко надувка.

мдааа, шибано надуто копеле, деба :P

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все пак и хареса полето с мечти.
Някога можеше да се върне, нали?

хъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ахааааа