Фанатик


… и ме нарече Фанатик
о, мила
заради очите ми
блестящите
заради лицето ми
неземното
заради сърцето ми
широкото

… и ме нарече Фанатик,
о, мила
заради огньовете
разпалени
и заради тялото ми
трескаво
и заради клетвите
прошепнати

… и ме нарече Фанатик
о, мила

и
фанатици-първооткриватели
строиха кораби
преплаваха морета
във небесaтата смръщени летяха
над планините
с първообрази
на самолетите
дълбаха земното сърце
за скъпоценности
и са протегнали сега ръка към слънцето

и днес умират фанатиците на кръстове
и лицемери
кладите им палят

… и ме нарече Фанатик,
о, мила

и се усмихна
влюбено.

Редактирано от Ceнkин на 05.11.03 16:50.

Онази сутрин се усмихвах влюбено
и фанатично се усмихвах
Да спреш поисках,
за малко само да останеш
и да оставиш настрана онези кораби,
и ярките слънца-сирени.
В очите ми да се огледаш и да разбереш
какво за мен е ти да си до мене.
Високо в погледа ти блъсва оня хлад,
със който ми разказваш, че съм малка
че не разбирам, че умираш млад,
че с моята мечта за щастие съм жалка.

Онази сутрин се усмихвах влюбено,
до фанатизъм се усмихвах тази заран,
на пръсти се измъкнах да не те събудя
и тръгнах слънцето да се опитам да открадна.
Ще ме последваш ли със фанатизъм, фанатико мой?

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

ще бъда
фантастично фанатичен

след този стих

Фантастични слънца
ще намеря,
от юг и от север
ще ги събера.
И ще седнем
край тях да вечеряме,
в оня кораб
с небесни платна.
И може би
ще ми се усмихнеш
най-накрая тогава
и ти,
фанатично,
фантастично
влюбено.
Може би...

Толкова много думи, а исках само да кажа колко много ми хареса твоето стихотворение. Първо ми стана мъчно за фанатика, после ме хвана яд на него, първо си помислих, че усмихнатата е патка, после ми дожаля заа нея...Започвах да пиша поне пет пъти и накрая написах нещо съвсем различно

Пишеш истински.

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Благодаря, Нуша.
За стиховете и вниманието - суета, какво да я правиш :))).

Само че не знам дали пиша истински. Надявам се.
Общо взето - пиша както дойде .

Разбирам те за писането, а и за суетата, аз също съм много суетна, когато става въпрос за стиховете ми /а и да си призная, не само за тях/. От една страна, това не ми харесва, но от друга...защо пък не...
Ти не се скъпи, а вземи напиши още нещо

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.