Картината във хола ми е грозна –
нацапана с пастели и бои,
претрупана, безвкусна и помпозна
отсреща над камината стои.

Замислен от дивана я поглеждам,
а в мен изплуват твоите черти.
Безмълвен пак лицето си навеждам,
желание в очите ми блести.

Аз искам в този миг да чуя стъпки,
мечтая ти отново да си тук
и целият изпълнен с нежни тръпки
да чувствам, че светът е станал друг.

Копнея както в нощите ни страстни
в прегръдките ти топли да горя,
целувал дълго устните прекрасни
и себе си на теб да подаря…

Но сам съм, а картината сериозна
разваля съкровените мечти,
защото е претрупана и грозна
и няма твойте хубави черти.

Смени картината, но стихотворението - недей...

За нищо на свта няма да го сменя!
Радвам се ако ти е харесало, Вълчице! И ако си добре!...

i sebe si na teb da podarq - mnogo to4no:)))
i az taka napravih:))

Надявам се са ти харесали подаръка!

Благодаря ти, Комар! Всичко е О.К.! Надявам се и при теб!

И при мен, Вълчице! Само и времето да беше по-хубаво!...

Ostanaha priqtno iznenadani:))) Blagodarq za pomo6ta

Пак заповядай!

на мен ми прилича на стихотворение от Буквар

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш