Кажи ми “лека нощ”
и нежно ме прегръщай.
В слова изплитай кош,
във който да се връщам,
във който да приседна,
когато мрак ме пъди,
където да погледна...
И съмва...
Ден оскъден
подава ми свенливо
и някак – стиснат даже,
десница от коприва...
Посърнах...
Ден прокажен...
Помръкнали клепачи
опитвам... ще отворя,
без “въпреки”, “обаче” –
отказвам днес да споря.
Кокошката, яйцето
пследна са ми грижа.
Измивам си лицето,
кошмара ще подстрижа...
И после ще усмихна
стъклото в огледалото,
безплътна ще побегна
далеч от одеялото,
от мислите, които
във низи от мъниста
със сиво ме обримчват...
Налей ми...
В чаша чиста...
И после ме целувай.
Не ми оставяй време
да мисля, да умувам,
да бягам пак от тебе...
и пак да се превръщам
в порядък непотребен...
Ела...
Недей се вглежда
в студения октомври.
Ръцете ми обсебвай.
Нозете... И нагоре...
Очите ми опивай
с най-сладката отрова...

Ела... Сега те моля...

Рaзкош!!!

Зaвършеност ... кaкто винaги

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Благодаря, коте : )
Лека нощ : )

разбих се...и настръхнах като котка...тя се готви за скок и не чака да я помолят два пъти...веднага идва и не можеш я накара си тръгне за нищо на света...къде ще отиде сама...

Редактирано от a з на 15.10.03 08:35.

с поглед ме повикай,
от далече ми махни,
аз към тебе тръгвам,
към мен тръгни ти...

... пиши по-често ...

Редактирано от CKИTниk на 15.10.03 09:41.

наистина прекрасно!

Ежедневни молитви трябва, е-же-днев-ни.
Може даже и по два пъти на ден.:)
Щото така се молиш, че...
Чудно е, дарлинг, наистина.

Коя си ти? Думите ти сa слaдкa отровa!!!!

Толкова е хубаво! Нямам думи! Сякаш те чух да говориш в тишината......