Моите устни нещо прошепват на твойте гърди - нежни и бели - тихичко, тихо: може би малка забравена истина. Твоите устни нещо отвръщат в сумрака на моите; нещо отвръщат им - топли, желаещи - може би тихо повторен въпрос. И твоето тяло, странно отслабено, свлича се с моето: изгубени там, откъдето израстваме. ... И на земята бедрата ти стават самата Земя, а аз съм Небе, обгърнало с тяло самата Земя: в движенията наши пулсира животът - пулсира смъртта - пулсира Животът в кръга на телата ни. И в своята мъничка, мъничка смърт, когато политаш - политаш нанякъде - нокти забиваш във рамената ми за да не паднеш, Дете?
():-)

interesno napisano, s chuvstvo

...откъде го намери това?
мислех го безвъзвратно изгубено...
и - тази интернет страничка - откога е?

от къде е, интригувaщо е?

за какво по-конкретно питаш - за източника или за автора?

и зa двете , нaли е било безвъзврaтно зaгубено :)

... имало едно време едно момче:

играело си със сенки и разни символи
и с други неща

побликувало в i-net това-онова - неща писани на хвърчащи листи

после не публикувало вече - потънало в любимата си символична сянка
после късало, изгаряло и изгубвало части от стиховете си
и от себе си

после забравяло - благословено проклятие е забравата

там някъде нещо се случило - компресирали(?) архива в дир-а
така някои от нещата загубили оригиналният си анжамбман

станали като малки прозаични фрагменти

тогава някога някой, който си ги харес(в)ал си ги запазил/записал/прехвърлил на свой си сайт

после архива съвсем го нямало

момчето се ограничавало да наблюдава

след време момчето се върнало като нов човек
избрало си нова форма на любимата стара маска

писало пак и се ругало с хората по форумите - ха-ха! :))
(често ги псувало, ама наум, защото се имало за културно)

после един ден някой публикувал нещо

представи си, момчето не можело да се сети
сега разбрало какво ще рече "до болка познато"
малко лично deja vu

пуснало една търсачка
търсачката намерила един сайт

и момчето преоткрило себе си

... даже вече не е сигурно - било ли е или не...

(и 10 000 целувки на предпочитани места на една непозната жена, която му припомнила - освен ако не се лъже :))) )

А ти не се връзвай - все пак - това е приказка...

без мaлко дa се вържa :)))
кaк, нa морски възел ли :)

... убило коткaтa!
и кaкво стaнaло с момчето?
a с женaтa?

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Всички хубави приказки
свършват най-много до брачната нощ :))))

(майтапя се)