В три без три, в три без три
гледах твоите очи.
В три без три, в три без три
в мене грееха лъчи.

В три без три, в три без три
хванах прелестни ръце.
В три без три в сто искри
пламна моето сърце.

В три без три някой скри
тъжни мигове безчет.
В три без три мен дари
Господ с радост и късмет.

В три без три две добри
устни нежни галех аз.
Тъмно бе, мракът скри
всичко в тоя късен час.

Време чуй, ти поспри,
час последен отмери –
нека тук все цари
мойто свидно три без три.

Супер ритъм

О! Благодаря ти, Неразбрал,
ритъмът ми ти, че си съзрял!

Ей, Вълчице, ти си неуморна:
постваща и плодотворна!
Май е ползотворно дето
тук не си, а на морето!

Oх! Свърши морето, Комар...

Но нали (тъй каза през септември)
там ще си до 1-я ноември?

истината искам аз да зная
има ли начало безкрая

Трето, всяка светлина си търси нейната си призма!

Ох! Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш... Хайтов го е казал.

Има, има и началото е там,
дето има жар и плам,
дето чувстваш се добре,
дето има глъч, море,
дето чувствата пламтят
и звезди от кош валят!

Още не съм постнал обещаното, за което се извинявам, но е по обективни причини!