Моля да ме извините, че темата няма да е поезия. Имам въпрос, а вие, ако имате желание, моля, споделете.

Възможно ли е автор на книга, стих...въобще на художествена творба, да изрази в произведението си емоции, чувства, предпочитания, които всъщност не изпитва...Груб пример - авторът е луд фен на морето, планинския пейзаж му е безразличен. А героят в книгата му е запален планинар....може ли авторът (приемаме, че е майстор в писаното слово ) убедително да го представи като такъв пред читателя?
Въобще - доколко изразените мисли, чувства, в една творба са вследствие мирогледа на автора, неговите предпочитания и лично изживени събития и доколко са просто майсторство - за да достигне желан ефект върху читателя?

актьорско майсторство е способността да си повярваш

Станиславски



както казваше един наш много известен маг...." когато уча фокус, трябва първо да измамя себе си, тогава всички други ми вярват"

Изправената походка е най-голямото постижение на човечеството!

Ами то зависи от човека, но все пак смятам, че що се отнася до прозата - това е напълно възможно. Авторите използват всички възможни средства за да пресъздадат идеята си. Даже смятам, че обикновено задължително правят такива герои, защото ако приемем, че собствените им възгледи са предадени на главния герой (отъждествяване, което смятам е доста често явление) то почти задължително е съществуването на герои, които да са негова противоположност та да се усети идеята върху контрасния фон. Но трябва да се има предвид, че (според мен де) авторите рядко измислят цели персонажи - обикновено се използват прототипи - известни или случайни... Художествената измислица (независимо колко е шантава) е носител на истински идеи, проблеми, взаимоотношения и т.н., които автора обикновено копира от действителността. Както често отбелязва Ст. Кинг - "важна е историята, не разказвача" и също така често казва за себе си, че е просто един добър разказвач.
При поезията смятам, че нещата са малко по-различни - мисля, че тя е по-първична, не толкова обмислена и следователно там авторът трудно може да избяга от себе си. Но все пак зависи от човека.

Да, може.
Винаги съм смятала за тесногръдо отъждествяването на автора с произведението. Ако разкажа история за убийство, изнасилване, някакъв ужас - болест, смърт това не значи че съм преживяла всичко написано. Дали читателят ще повярва, дали ще бъде наведен на някакви мисли, дали ще се откъсне от света, докато чете - това е талант. Талант е да накараш някого да повярва в нещо, което никога не се е случвало, нещо, което е абсурдно дори...
Така че, мисля ключовата дума е именно тази. Тя и различава "истина" от "неистина". Дори някой да опише собствените си преживявания, у него ли няма ли искра - те ще звучат неубедително. И обратното - разказаната лъжа може да е десетки пъти по-убедителна, от която и да е "истина", ако е разказана от добро перо.
Но също е и абсурдно да се твърди, че колкото и измислена да е една история в нея отсъства авторът. Присъства... най-малко като стил. А това аз смятам за определящо или поне за изключително важно - стил.

Acropolis adieu

абсолютно и очевидно:
възможно.

мой кка д а ни мой..?
т якрафата кат иди по пуляната трефа дан би да го прави заради това че на хората им се яде сирене и кашкавал?
не тя го прави щот е гладна..а я доят защото Могат..
та с авторите видно е и е традиция тук а и на много други места "творбите" да са не израз а Средство../ ако ма разбираш кво ти намеКвам/

Според мен, каквото и майсторство да притежава авторът, какъвто и талант да има, сътвореното от него се влияе от неговата личностна характеристика, неговия опит, светоусещане…Това оформя и стила на автора, независимо за какво става въпрос – за сцена на насилие или на нежност…Колко въздействащо ще бъде написана сцената, доколко ще достигне читателя, вече зависи от майсторството или таланта.

Благодаря на всички ви за хубавите отговори.

AAAAAAAAAAAAHAHAHAHAHAHAHAHOHOHOHOHHHUHUHUH
PHRAHAHAHAHAHAHAHA

Може, разбира се.

Дойдох,видях,победих!

мой-твой - глупости

я не се лигави, а пиши като човек!

нещо не разбирам с какво точно не си съгласен. примера с кравата хич не ме ориентира да ти кажа

един творец не ти е крава, нито творчеството - кашкавал

Въобажението е първата и най-съществена разлика между твореца и кравата

а това - за творбите, дето не били "израз", а "средство" съвсем грешно твърдение

няма грам смисъл

ако са средство - то: средство за какво? - средство за постигане на известност, власт, пари?

лошо средство тогава: най-лошото, което би могъл човек да си избере ако иска тия неща - поне за България - със сигурност

творчеството е себеизразяване в най-чист вид, но не непременно на "реално" изживяни неща (имам чувството, че мога да ти напиша трактат върху ролята на въображението, но съм сигурен, че има поне дузина световноизвестни изследвачи на проблема - ако искаш да знаеш - чети)

дори като че ли с това, че предполага едно по-добро усещане/осмисляне на нещата и търсене на форми, за да ги изрази - то в някаква степен се противопоставя на щения на Егото

още една посока на разсъждение, която ме води до извода, че тезата за каквото и да е творчество като "Средство" е абсурд

користта е ентропията на една творческа вселена

така че - премисли мнението.