Измислих те
до несъществуване.
Изваях те
до несътворимост.
Изследвах те
до непознаваемост.
Изписвах те
да несилуетност.
Дали въобще си съществувала?
Едва ли?

Това бе моето видение
на ангел
в нощта, която искаше да падне.

А може би е по - добре да вярваме, че не всяко видение е измислено, ако наистина сме прогледнали в него, а не просто да сме го обгърнали с повърхностен поглед. Нощта и да дойде, след нея винаги следва ден - нали знаеш?!

Измислица ли съм?
В пияната от слънце светлина
изрязва някой моя профил
в кристали ме затваря,
искри да хвърлям, като вино,
пробудено от падаща звезда.
И ровиха се из тревите пръсти
душата ми до дъно да изпият
и да познаят всяка част
от мен, без нищичко да съхраня.
Измислена ли съм?
Опитвайте да хванете къдриците
в морето, от чайкови пера белязани
и думи по вятъра да пишете,
да ме запишете и съхраните цялата,
позната, ясна, близка и разказана.
О, аз съм тук и винаги съм близо,
небето се опитва вода да пие,
морето иска да го сграбчи и привлече към себе си...
в едно кристалче светлина достатъчно ми е да се огледам,
да се прелея, да ослепя наоколо
с прекрасната заблуда, че съм светлина
и после в мрака да потъна
пак същата, непроменена
неуловима и неуловена
несъществуваща и бляскаво реална
не- хиляди неща,
единственото да
жена

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Стихът ми харесва определено със своята образност и емоционалност. Интересно обаче защо се появяват едни и същи мотиви...страх от познаването.
Та кой може да бъде познат?

Този който поиска да го опознаят...и мисля, че това е единствения начин да

имаш истински отношения с някого

все нещо вярно има

Аз го написах в тясна връзка с твоя стих, така че явно по трасето някой нещо не е разбрал правилно, но какво пък, така е още по-хубаво. Не е страх от познаването, а увереност, че няма как всичко да се опознае напълно (особено една жена). И разни други неща, но няма да се разпростирам тук, нали написах цяло стихотворение

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Все пак това е поезия и не е необходимо "всичко" дори и зживяно да се разбира и то правилно...но важното е че става нещо красиво

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
— Учителю, кажи ни и за Брака.
И той отвърна с думите:
— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.