Ти Ц.
Tи бе до мен
кошмарният свят,
изтъкан от безупречност и непорочие
се разтвори пред очите ми,
усетих слабостта си,
караката ми се подиграха,
притеснен, уплашен, своя ум разсъдък губех,
душата ми бе готова да изкрещи:
"Не мога да съм съвършен?"
Боях се грешка да не сторя,
боях се себе си да не загубя,
боях се от боязънта...

Tи бе вътре в мен,
когато търсеше в прегръдката ми нощем
опеката от бащината обич
аз не знаех какво ти давах,
когато съзирах чистото ти нежно личице
желаещо единствено за щастието простичко
аз не ти го давах,
когато ти се грижеше за мен - бях спокоен
а може би не го заслужавах,
когато виждах човека в теб - не ти го казах,
когато чувствах жената в теб, не го показах,
когато любовта ни галеше по раменете нощем
ние се обръщахме на другата страна
и потъвахме в своя самотен сън..

Tи, далеч от мен,
свято сърце в свят безсърдечен
за теб мисълта сега измъчва ме
и постоянно засенчва погледа с тъга
аз мога само да бленувам
за твоя недостатък най-голям -
да бъдеш ти перфектна, почти съвършена личност.

ПП..
Небето е синьо,
Водата е мокра,
птичките пеят вселенските песни...

Бих искал и аз да запея някой ден,
в спомен за жената от моя живот..

Не знам аз тука да има професионалисти..грешките си повтаряве..защото не сме...на ръка разстояние

ми не знам кой луд ме тикна в поезията...ама видиях твоите нещица....и просто си промених заглавието на моето.....та то си е първо и май и последно

Не се хаби с поезия...ами просто иди и и го кажи

заради..?

Понякога са нужни само две думички

Жените в този свят са мнго
надеждата недей да губиш ти
недей да казваш на живота сбогом
с отворени очи в бъдещето погледни.

Там може твоята любов да срещнеш
там може да те чака сам сама
Бъди готов с отворени обятия да я посрещнеш
за да не потъне тя във тъмнина...

Какво загубих и какво печеля
едва ли знам и с чия повеля
та сега думите да търся нетърпеливо
и да ставам нов творец едва ли не накриво
и макар това да ми е едва третия стих поред
не е в стихията ми - това да съм поет

Не е нужно ти да си поет,
за да драснеш някой ред.
за да пишеш и куплет
не е нужно да си ти поет.

Но когато пишеш песен за душата
сам останал в тъмнината
взрян до болка във Луната
без да виждаш светлината...
...ставаш ти поет на самотата....

Докъде ще я докараме ний тази нощ не зная,
но поразен оставам аз и не спирам да гадая,
кое ме кара тъй леко клавишите да галя,
а ти - трепнещо бързо отговор ми даваш
да не го забравя туй - най-малко заслужаваш
нескромно мога името си аз да ти издам
но друго сега едва ли мога да ти дам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите