Улицата вие вдървено
каменната си снага.
Мъртвило оживено-
режат ножични крака.
Тъпчете настървено
кухата земя.
Спасителят продава семки
с кървава ръка;
в сгушените сенки
се таи светия дух-мъгла.
Потоп от гласове
един от тях зове:
"Пуснете ме оттука,
счупих си рогата.
Добър и честен за земята-
аз съм за боклука,"
Неонови светулки
в термитника блестят,
а на пресекулки
жълтите гъсеници гъмжат.
Шепне закъснял пияница:
"Черната пиявица,
живота ми изсмука.
Вчера песни и наздравици
днеска сива скука.
Вавилон е по-разбран.
Да викаме "Ура!".
Радост доктора предписа
Златния Телец щом помириса.
Какво да се прави
Дядо Коледа пак нищо не остави.
Всичко е у мене-
цялата Вселена.
Живота се отрони лист по лист-
жалко,че съм егоист..."
Но добавя окуражено:
"Реванш(решен съм!) ще взема,
самотата довери ми:"Carpe diem!"