Умирането, казват...

Уж било жестоко нещо:
мъки
и страдания
рани,
адски наказания,
неописуем ужас
е туй чудо -
тръгването от живота.
о, казват,


Заблудите човешки,
адски тъпи глупости
людешки. А, казват,
уж човекът бил
до Него...
о не вярвам на


Чудо на природата -
обича,
влюбва се...
екът е сърдечно


И
стига, още миг, до
тръгването, до смъртта...и
радостта умира,
а
друго търсил е човекът в любовта.
а за това.


Жестоката
любов да
атакува.
е чак


Агония да значи таз борба,
край вовеки за боеца да се
отбележи с нея.
ще смърт с


Уж било жестоко. А
мислили ли са
и за сърцата? За
раните от любовта;
агония нима не е и тя;
нима приключването не
е
триумф над любовта?
о, казват,



Страхът е
тъпо нещо;
радостта и
удоволствието
властват над света.
а ми се - да.


Агония последна
крачи с ярост към
отчаянияка със разкъсана душа.
ги няма тези две неща,


28.3.2003

Оригинално си го направил. :-)

Т ошо да ти кажа право
О т главата страдаш здраво
Ш тото хич те няма брат
Т и си тъп кат гъз на слон
И си прос кат макарон
С ъс или пък без балтон
И шушони до ушите
Л апаш мишки по нощите
У мазето и в дерето
Д ръж се малко за дупето
Б ягай в ужас на морето
Р иба да си фанеш там
Е ... и да си луд е фан