Ти пак стоиш в средата на безкрая
и криеш с длани своето лице.
Усмихваш се, а всъщност се терзаеш...
Какво ли става в твоето сърце?

И днес те виждам тук, както и вчера.
И утре може би. И после пак.
А после може би една неделя
Ще си заминеш. Ще настъпи мрак.

И кой за теб тогава ще помисли?
Какво си бил? Какъв? И за какво?
И нищо, че им каза толкоз истини...
Ще те забравят - било каквот' било.

Но ти, Поете, моля те, дарявай
на всекиго по малко доброта.
И знай:
Частица от сърцето ти остава
завинаги в сърцето на света.

Благодаря, че го написа!
Така си е, но шоуто трябва да продължи

... за добро или за лошо ... да, трябва да продължи.

Нека да заложим на доброто!
Да вярваме, че ще пребори злото!

Зная, че наивна е идея такава,
но все някакъв оптимизъм ни дава...

Вчера случайно те открих в "Буквите". Чудесно пишеш! Благодаря ти, поете!

Благодаря и на теб за хубавите думи

:) Dobre se razvivash :) prodyljavai v syshtia duh :)