Късно е ,
аз и моето пиано....
Празен замъкът
се отразява
в тъмна езерна вода.
Свещ пращяща
някъде догаря.....
Сам съм !
Сам е замъкът в гората,
сам съм даже на света....
Никой..никой не измислих,
тих и тъмен е света....
Тази нощ -си я измислих,
тихо е !
Това е Тишина!
Ще свиря.......
Не искам никой да го чуе!
С пианото съм сам в ноща....

Rexy и аз се чувствам така,дори и отстрани погледнато да не ми остава време моя собствена мисъл да мине през главата ми и то не заради друго,а защото единственото време в което съм сама е сънищата.Не си сам.Понякога си мисля за теб.Искам да те чета.Не изчезвай,моля те.

:))))))хубаво е
а чакаш ли някого....самотата има толкова много лица

Да… трябва просто да забравя
и бурята във мене да утихне.
Ожиданото мое щастие
със паяжини да покрия.
Прости ми мой далечен-
безброй реки текат помежду нас
и твоите разбиращи очи са толкова далече.
Гори и планини, но и зад тях
ликът ти вече се размива
като къдриците на езерна вода.
И пара вдигнала се от земята,
обвива те и ти изчезваш,
и ако стигна някога-
последни стъпки ще намеря.
Последни стъпки, сякаш
дълго си стоял и си ме чакал -
да ме довее точно там съдбата.
Тогава твоите обичащи очи,
невидими - във мене ще останат,
като старинен съд, във който
някога е имало вода.
Прости ми, че покривам с тежък прах
този прекрасен слънчев свят.
Прости ми, че не те дочаках!
Но страх ме е от тъй безбрежна самота
и страх ме е, че няма да се срещнем
под мрачна стряха, сред проливен дъжд,
далеч от всичко, някъде из мъдрата гора,
където времето престава да тече
и миговете се таят из тъмните ъгли,
на остарялата крайпътна стряха.

ti li si no se no se? az obicham stihotvoreniata ti
това е твоя почерк наде,още малко потърпи и ще ме имаш вечно.

Часовника ми Ролех
Тиктака тихо във ноща
На пианото Петрофф
Във ъгъла на хола
Небрежно изоставен
И мерцедеса ми изстива
Във гаража с елегантен пукот
На скъп двигател с много
Конски сили и малко
Навъртяни километри
Аз сам съм пред камината
С кристална чаша
Пенесто шампанско
Френско във ръка
Тих и тъмен е света
Самотен и нещастен
Аз..
Защото си измислих
Тази нощ и утре
Пак ще правя свирки
Наляво и надясно
Усмихнат и прилежен
За хляб насъщен
И за пенсионен стаж
Но туй ще бъде утре
А сега е тихо!
И това е мойта
Тишина!.. ще свиря
Пак но утре а сега..
отпивам аз измислено
фиктивна глътка
От чашата на мойта
Самота...

боже, колко мъка има по тоя свят, боже
а мерцедесите пукат ли при изстиване - питам, че не ми се е удало досега да чуя - просто нямам мерцедрс
между другото - нямам и гараж

сега остава да ми поискаш ена цигара защото си гладен и няма къде да спиш

баси, тва е жестоко...