Сънувах сън ...и мрак и бездна,
и ръб по който със завързани очи вървях.
Сънувах сън и жица нажежена,
разрязан въздух от крило на птица....кръстопът.

Сънувах сън .... поле в зелено,
полегнали цветя в пръстта.
Сънувах сън ... калинки без червено,
без точки по крилата как летят.

Сънувах сън.... по бряг се носех
и гледах в облак бял от самота,
брега мълчеше омагьосан,
под него беше пустота.

Сънувах сън...и слънце синьо,
изпило цялата вода,
и вместо светлина родило,
от него изпълзяваше мъгла.

Сънувах сън....и пътя млечен,
закърмил като мащеха небето,
сънувах звън, камбанен, древен,
взривената луна в небитието.

Сънувах сън.... дърво без корен,
змия без зъби, птица без крила,
море без пясък, плод без семе,
без букви думи, лумнал огън без искра.

Сънувах сън...прохождах по водата
Пророк не бях, но имах разпната душа,
бодеше я венеца трънен,
кървеше - после пиеше кръвта.

Сънувах сън.... във чуждо тяло.
Това са моите сетива!
Крещях на времето разбрало
и уплътнило мисълта.

Сънувах сън.... вода от извор,
две шепи пълни с мъка, пих от тях,
и исках още, исках вечност,
пред мене бе безбрежност, аз не бях...

Сънувах сън.... и бях във него
Във мене беше Той... А Тя?
Сънувах сън... пулсирах учестено.
Събудих се воювайки сама.

В отговор на:

---

Сънувах сън .... поле в зелено,
полегнали цветя в пръстта.
Сънувах сън ... калинки без червено,
без точки по крилата как летят.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сънувам, че спя и сънувам кошмар
Съубждам се, но винаги в сън
И не мога да спра да сънувам че спя

нани нани на
спинкай все така

Naish kvo si mislia:Dobre che poetite si pishat bez da se interesuvat koi shte chete poeziata im.Zashtoto ima hora ,koito ne zaslujavat da chetat poezia.Pak ot druga strana si vikam vse niakoga na vseki mu se priiskva da prochete malko poetichni slova.Da viarvame che poeziata pravi horata po-dobri.Abe s edna duma iskam da ti kaja che si mnogo dobra v tova.Prodaljavai,ma ne si zabraviai i drugata vajna rabota.Mnogo tseluvki ot kakata!!!

Вчера мислих
Днеска пак
Ще почивам
Утре… квак…

Как ли пък те сътворих,
такъв умничък, схватлив,
а пък бил си ми и певец,
на моето творчество венец...

Ще напиша нещо пак
Кат си купя нов калпак
Той ще ми е на главата
А музата ми в него сврята

По-добре купи бомбе,
ще ти отива по-добре,
ще пази римичките чисти,
от радиации лъчисти...