Не се боя, че може да те няма.
Че жицата доникъде отвежда.
Дървета тръгват, проговаря камък.
Щом има болка, има и надежда.
Боя се от това, че ще излезеш
от разказа и в някоя тетрадка
поредният глупак, език изплезил,
ще отбележи: "Срещнах бяла патка".
Перата ти тогава ще поникнат
по шапката на някоя кокетка.
И не една патриотична тиква
ще я почерпи, но за твоя сметка.

Откакто го написах, ми се струва,
че все по-тъжно вече ще живея.
Реших: писмото няма да пътува.
Пристигне ли - и ти ще почернееш.....

Липсваше ми, тя@.

Ей, това е много хубаво...

Поздрави

Като в легенда, в притча, във поверие
бяла лястовица дирим или бяла врана...
Надежди храним в мрачно недоверие
с въпроса: изход има ли или пък... няма?

Върти си се житейският спектакъл,
а ний сме в него странни Арлекини...
Щастлив е само търпеливеца дочакал
бяла лястовица път да му... премине!

Аглика

Отдавна не съм чела толкова хубаво стихотворение от съвременник, ако е твое де!

Това беше страхотно. Имаш ли някъде публикувано нещо друго?

bravos

mnogo e dobro
zasto oba4e mi e poznato kato zvu4ene otnyakade

Винаги, когато видя този ник, знам, че ще прочета нещо хубаво!

ти си най-невероятното нещо, случвало се на този сайт
изключителна си
моля те, пише по-често
удоволствието ми да те чета е огромно

много бих искала да се запозная с теб, що не ми драснеш една бележка?:))

Джан-Джун