untitled / Култура и изкуство / Поезия

осъществен малък експеримент...

"Протягам никотинови пръсти
да разкъсам роклята на Нощта,
оставям саксофона на земята...
джазът се свири сам...
;]
изпънатите бели пръсти на дима
тъй бавно се увиват
около врата ми

луната впива зъби
в безумното око на Нощта

звездите крещят до полуда
жадуват смъртта..

изпива бавно тъмната и кръв
и става лека, полумесец май
дорде изчезне в самота

и поема на Север
по пътеката бяла,
която води до Нищото

и тълпата уплашени птици
които държи и избива за кеф

а птиците вече са болни и луди,
кълват от звездите и чакат порой,
във който да удавят болката
и най-после да намерят покой

но всъщност харесват вкуса на кръвта
и леките, нежни тела след смъртта
и светлите, светли простори
в които се носят нашир и надлъж

С Луната започнахме
и с нея ще свършим
безумната приказка на съня,
която ни носи на пъстри крила
в простори далечни
към пропастта...
точка.

ненужната, весела, кръгла луна
проядена от червеите на нашите мечти.

осквернена и възпята в стихове,
препикана от космонавти
:-D

и пронизана от малките зелени човечета
снимащи високобюджетните си порно мелодрами -
сапунени опери в тайните си студия

окъпани в развратна червена светлина
изпотъпкана от папараци,
които търсят световна порно сензация!

на крачка от тях е поспрял да почине
последният жив еднорог
посланник на Азраел
единството на вселената
времето и причината за него

Еднорогът говори тихо със Господ
разказва му за Сътворението,
край тях припка щастливо шимпанзе
и пише сонетите, които
по-късно някой ще припише на Шекспир

по късно?
не, не мисля така,
по-рано е точната дума
защото тук времето няма посока и край
началото влиза в устата на края
кармичната змия тук бавно върти се
останалите пият мартини

това е добър край!:-)
;]

Из въздуха се носят свещени мантри
бледи будисти напяват сред горещите пясъци....
една Амазонка оседлава коня си,
за да търси истината за себе си

след малко се връща смутена
защото е забравила да си обръсне краката
а смелите конани пият виагра

и мастурбират тъжно на залязващото слънце
полудели са от полов глад,
а Амазонката ги подминава безразсъдно

и още ракия и плачат пиянски
защото убили са сетния дракон
и вече остават без работа
ще мият прозорци, чинии и мъртви тела
ще ходят на работа с черен костюм и ферари,
това е финала на всички герои

и ще живеят със спомени
за люта древна ракия от коренища
за славни битки с безумни дракони
за феи красиви, Амазонки диви,
морета необятни и пустини

зад тях малките хакери ще местят фотони
ще бързат в глобалното село, ще хакват и кракват
ще точат финанси, прехвърлят нули и единици
а когато почиват ще сънуват мокри цици

развратни дами ще разхождат булдоци,
завързани в златни синджири
ще оставят след себе си аромат на похот
а бедни съпрузи тъжно ще къркат бири

а котките рижи ще съскат по покриви
ще правят любов и ще пеят мюзикъли."