Тя е слънце,звезда и планета,
тя е огън,вода и земя,
тя е светла следа от комета,
тъмнината отново е тя.

Тя е роза-красива и нежна,
тя е цветна дъга след порой,
тя е бурятя силна и снежна,
тя дарява те с искан покой.

Тя усмихва се щом се усмихваш,
и тъгата с тебе дели,
и неволно към нея пак тичаш
щом нещастие теб сполети.

И прегръдката нейна жадуваш,
и очите и търсиш в ноща,
и усмивката даже сънуваш
щом далече от тебе е тя.

Тя е майка,дете и богиня,
най-прекрасна от всичко и тя.
И едничко е нейното име-
тя е истинска,вечна жена.

хехе...

Това е хубаво!

Усмихва се...

радвам се че има хора на които да хареса
благодаря ви за мнението

Ееее супер! Както винаги страхотно стихотворение...

:)
mersi mnogo!
:)))

s men kakto vunagi:))