Умирам си ,да съм несъвършен!
Това осмисля всичко в мен!
Дефект в кристалната решетка,
бримка да съм в плетка!
Греша!греша без брой,без сметка!
Не нося даже бронежилетка,
откоси педантично подредени,
със хаос отразявам,Той е в мене!
Несъвършен!Несъвършен!
-опиянявам се от тоз рефрен!
Вдигат много трансперанти,
с плакати и светът е облепен.
Ту клеймят лъжи!,ту с лопата
пак истини изсипват.
Но съм несъвършен!
И стъпвам върху всичко,
по начин нийде не решен!

Несъвършенството е нашата същност осъзната.
Несъвършенни са дори и боговете, живяли на земята...

Несъвършенни,
земни,
тленни....

Умираш си да си различен.
Това ми е кристално ясно.
Дефекта ти е нещо трайно,
но безобидно в крайна сметка
поне не е за зад решетка.

Понякога,във своята различност,
той губи личната си идентичност...

Вечна Божия искрица нетленност,вградена в миг обречена тленност.Амин!

Загубване?-приключенско ми звучи.........но всяко загубване го дебне поне едно стаено,готово за скок намиране,а това е краят на романтиката.Да са живи и здрави тези които са се намерили-аз се търся там където изрично зная че не съм,но така посещавам удивително много места................обичам да пътувам.........гот ми е!