|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
КЪРТИЦАТА
|
|
Автор | шypeя (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.02.03 15:35 |
|
Ровене
ровене.
Пръстта е студена.
Земята утроба е:
цяла вселена
в която
аз сляпо
се лутам,
защото съм сляпа.
Бутам
дълбая
рия
заривам
пропадам
повдигам
и пак не достигам
до Края.
*
Ровене
риене.
Тук е света
на пръстта
и Великото Гниене,
царство на влагата,
дом на тъмата,
всичко се сляга тук,
скорост загубва
дори светлината,
губи се всеки звук
във глухотата
ми.
Само аз тук се движа.
Само аз!
Кат куршум
и без шум
ще пронижа
всеки земен пласт.
Дълбая
копая
във мрака не зная
дали
и кога
ще достигна
до Края.
*
Прокарвам
тунели,
правя
къртичини
с моите зъби
и нокти
челичени,
очите ми
спящи са,
ушите-
ненужни,
носът ми
ме води
където е нужно.
Дълбая
тунели.
Прекрасни тунели:
не помпозни,
грамадни,
банални
тунели,
а тесни
и функционални,
без арки разкошни
за чест и за слава,
лабиринт от тунели
без свой Минотавър!
Сама в тъмнината,
сама в тишината,
сама под земята,
аз поря браздата
към своя Предел,
към своята Цел,
без шум
кат куршум.
Целта си аз зная:
да ровя
да драпам
да плача
да псувам
да правя
да струвам
и най-най-накрая
да стигна до Края.
*
Дълбая.
Дълбая.
Само не зная
какво ще да правя
когато достигна
до Края,
когато Целта си заветна постигна,
когато,там дето
съм тръгнала
стигна,
какво ще постигам,
накъде ще вървя
след това?
Каква ще е новата цел
с главно "Ц"?
Не зная!
Не зная!
Но пак ще дълбая:
ще ровя
ще рия
с пръстта ще се боря
с пръстта ще се бия,
ще поря браздата
напред-в тъмнината,
със нокти и зъби-
остри,
челичени,
ще правя прекрасни,
разкошни къртичини,
тъй глуха и сляпа
сама
във пръстта,
ще прокарвам тунели-
бразда след бразда,
тунели без арки
за чест и за слава,
лабиринт от тунели
без свой Минотавър,
прекрасни тунели:
тъмни и тесни,
в които ще пея
наум свойте песни,
а всъщност
на глас ще немея!
Носа ще ме води
към главната Цел,
която аз зная
да зная
ще бъде
да стигна
до там:
до Предел;
ще бъде
да стигна
до Края!
*
Аз ровя
дълбая
заривам
разривам,
пръстта ми е враг
и аз я убивам...
Ще рия
ще ровя
ще стигна до Края.
Да рия
да ровя:
това само зная...
| |
|
Знаеш ли? Отдавна искам да ти кажа без да звучи неискрено и ласкателски, но толкова ярки стихове, каквито са твоите, не съм срещала много отдавна...
Бъди здрав и пиши, пиши!
| |
Тема
|
Re: КЪРТИЦАТА
[re: Silver Wolfess]
|
|
Автор | шypeя (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.02.03 19:02 |
|
пиша,пиша!
и ти бъди здрава!;
| |
Тема
|
Re: КЪРТИЦАТА
[re: шypeя]
|
|
Автор |
Taня () |
Публикувано | 13.02.03 21:43 |
|
Наистина разкошно стихотворение!Поздравления!
| |
|
aplausi molja!...
a-a-a bil sym sam...
no shte pljaskam s ryce
no zashto li neznam
moje bi zahstoto
radvam se che taz kartica
ne grize prosoto
a e poletjala kato ptica
prez prystta e letjala
i ot gledkata cherna
za radost ne e onemjala
a na chetmoto e verna
i tuk e napisala shto e vidjala
zatova shte popljaskam
da izrazja svojta pohvala
i kraj, eto - spiram da draskam...
| |
|
| |
Тема
|
Re: КЪРТИЦАТА
[re: шypeя]
|
|
Автор |
Лин (...) |
Публикувано | 14.02.03 09:42 |
|
Поздравления.
Преди два дни ми подариха една стихосбирка, която още ми е в чантата, в която едно от най-потресаващите стихотворения е "Апокриф за къртицата".
Авторът е Николай Джеджев.
Твърде дълго е, за да го напиша цялото, ето само няколко откъса.
АПОКРИФ ЗА КЪРТИЦАТА
Николай Джеджев
Гностиците, Великите, кокетничат с тайнството.
А тайнството е в рицарското откровение на поетите
за природата и философията и за генезиса на простотията,
зачената по ръбовете на пустинята,
завладяна от зловонието на немотията и вярата,
разпаднала се в миражите на Мохамед
при срещите му илюзорни с Отците на света.
Кацнала е вярата върху рамото му изкривено, като гълъб.
Гълъб, настанил се върху тумора на изневярата,
която неговият род забули и затвори в клетка,
и оттогава я разнася напосоки и без посоки
по пътищата скръбни на империите.
*****
Вкаменена е сълзата на Христос на Кръста.
В чистилището е пречупен Кръста и на изток, и на запад,
и отпред като плашило го разнасят
при походите месиянски, мирни, и кръвосмесителни.
Ембриона на Смъртта даряват кръстоносците
на цивилизациите, набръчкан и озъбен отмъстително.
Гностиците, поетите кокетничат с тайнството.
Крият се. Крият.
Кодират го в очите на къртицата, незрящата.
Не, зряща е къртицата в тъмнината иронична,
скрита в междуустието тънко на Смеха!
Тя знае. Всичко. И чува стъпките ни,
лутащи се по тавана на дома й.
Пулсира под земята омагьосан Блясък,
златисто-черен Блясък.
Готов е да ни ослепи нас, любопитните и виждащи,
за готовността ни да се впуснем в дълбочините й
и да търсим златото в каверните на ада.
Заложници сме на тревите и на бурените в утрото
и се залъгваме, че ще бъде вечно и лилаво
сънуването в едната нощ, останала след хилядите
пристъпи на откровения пред огледалото,
погребало отдавна всичките ни сънища.
Разказват приказки принцесите и се надяват
да се запазят от сладострастието на Звяра.
Обсебил люлките на пеленачетата,
Звярът мрачни песни за кръвта им пее,
напираща в утробите на майките им.
Децата ни проглеждат на лешоядите в гнездата.
Мършата ги запознава със света.
А долу някъде страхливо се разбягват зайците
и алармират с немотата си в движение тренирана
полозите на фазаните и пъдпъците.
Къртицата сънува.
| |
Тема
|
Re: КЪРТИЦАТА
[re: Taня]
|
|
Автор | шypeя (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.02.03 11:03 |
|
| |
Тема
|
Re: BRAVUS!
[re: radiodj]
|
|
Автор | шypeя (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.02.03 11:04 |
|
с тая снимка направо ме гръмна!
Кой е тоя,бе?
Много е готин!
| |
Тема
|
Re: КЪРТИЦАТА
[re: Лин]
|
|
Автор | шypeя (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.02.03 12:38 |
|
не го бях чувал но много ми хареса!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|